Читать «Приятелски срещи» онлайн - страница 7

Тъй бъбря аз и моля провидението да се намеси в тоя критически миг, да ми помогне в голямата беда, да ми прати някои други приятели — да ме отърват от този; или — да избухне някоя ужасна буря, трескавица, гръмотевица, молнии, землетресения, катаклизми, светопредставление най-после, за да не може да стане разговорът!

Уви, напразно! Улицата съвсем пуста, мъртва, сякаш коварно, нарочно иска да огради разговора ни от всяко смущение и отвличане…

А небето? То си остава ясно, тихо; никога не ми се е сторило толкова глупаво да виси над земята. Нито косъм облачец няма, каква мълния?… Страшната мълния сега се олицетворяваше от щастливото, светлото, приятелското лице, което две крачки и едно палто носеха по тротоара.

— Е, как намирате моето нещичко?

Ушите ми пищяха, сякаш ставаше някъде буря.

Боже господи! Прати ми избавление тоя път! Смили се над мене грешнаго!

* * *

— Здравствуйте, господари!

И с тия думи две ръце се слагат, едната на моето дясно рамо, другата на Пашаковото ляво.

— Цаклевич! — извикваме и двама.

— Спасен съм — пошушвам си ниско… — Юпитере, благодаря ти!

Цаклевич е общ приятел на всичките ми приятели. Весел, шеговит, неотегчителен, не чете списания и критики, не пише съчинения. В противоположност на всичките други, той не иска сведения за здравето ми, за местонахождението ми, за движенията ми, той не пита за новини столични, а напротив, дава ги — като му ги поискаш и без да му ги поискаш. — И тия новини винаги са предложени в привлекателния вид на извънредно събитие, посолени с множко пиперец и духовито прикриващи съвсем други явления.

Така преди една година и половина нещо тоя безценен Цаклевич не беше ли привел във вълнение цялото софийско общество по случай на… Впрочем, нека да кажа как мен съобщи новината.

— Новото знаеш ли? — връхлетява ме той насред Александровския площад, а лицето му разиграно от радостни чувства.

— Не знам.

— Почерпи. Знам те, че си русофил и тая новина ще те зарадва.

— Що има? — питам аз.

— Много важно събитие за цяла София и за България… Княз Леон или Лев Серебрянний — какъв ще е тоз княз? — пресича се Цаклевич.

— Руски, разбира се — отговарям аз, — в Русия, мисля, че има княжевска фамилия Серебрянние.

— Да — подзема Цаклевич тържествено, — днес на гарата е пристигнал княз Лев Серебрянний, бил е приет с почести от властта и цял конвой е придружил колата му в града… Важно уверяват, има… Но какво е собствено, не се знае знае ли се.

— Нов опит за помирение? — шепна аз поверително.