Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 58

Същата вечер Крюгер вечеря с някаква възрастна двойка в луксозен ресторант. В девет и половина за него пристига кола и той се отправя към една вила в крайморското градче Шевенинген.

Тайният обиск на стаята на Крюгер не дава никакви улики против него. Възрастният човек, с когото той вечерял, се оказва негов делови партньор. Агентът, който го наблюдавал по време на вечеря, не забелязал нищо подозрително. Във вилата в Шевенинген Крюгер прекарва няколко часа и скоро след полунощ се завръща в хотела.

С изключение на времето, прекарано във вилата, нищо в поведението на Крюгер не предизвиква подозрение. Получените за стопанина на вилата сведения също не подсказват нищо. Не ги ли заблуждава Хупър с историята за Крюгер? Хискес вече започва да се страхува че 5 хиляди гулдена са хвърлени на вятъра. И все пак — какво представлява това непонятно пътуване в Шевенинген? Вилата принадлежи на белгиеца Аугустус де Фремери — човек, както се вижда, осигурен, но колкото и да се старае, Хискес не може да по-лучи никакви подробни сведения за него.

— Името Аугустус де Фремери говори ли ти нещо? — пита Протце Ван Коутрик на поредната им среща.

— Разбира се! — моментално отговаря холандецът — Това е Ян, известен и като капитан Хендрикс.

Хендрикс, както вече споменахме, бил заместник на резидента на английското разузнаване, работещ под маската на завеждащ отдела за паспортен контрол.

На 8 юли Хупър получава и останалите 5 хиляди гулдена. А рано сутринта на 7 юли „доктор К.“, всъщност Ото Крюгер, е арестуван в Хамбург и си признава всичко. На 4 септември 1939 г., на другия ден след като Англия и Франция обявяват воина на Германия, Крюгер се самоубива в затвора.

Така завършва първата фаза от операцията на Протце. Английската разузнавателна мрежа, създадена от Далтън е разгромена. Всички негови агенти или са наказани със смърт, или са осъдени и очакват изпълнението на смъртната си присъда, или, временно оставени на свобода, се намират под наблюдение.

„Джони“ предава от „Голф-корт“

През нощта срещу 28 август 1939 г., няколко дни преди да започне войната, в специалния радиоцентър на абвера във Волдорф, недалече от Хамбург, дежури поредната смяна от внимателно подбрани висококвалифицирани радисти. Центърът заема две бетонирани бомбоубежища с десетки звукоизолирани кабини. Във всяка от тях дежури радист с приемник, настроен на вълна с определена дължина. Единствената задача на Центъра е да поддържа радиовръзка с агентите на абвера, разпръснати из цяла Западна Европа. Абверът вече няколко дни се намира във военно положение.

В 4,30 сутринта на 28 август един от дежурните радисти, Хайнц Валенти, улавя в хаоса на атмосферните смущения и безбройните радиопредавания познатия почерк на агент, човек много раздразнителен и нетърпелив. Агентът настойчиво предава групи от по три букви — ALB SSD QRV. Това означава, че той има много спешно съобщение. Текстът му се оказва толкова променен от радиосмущенията, че Валенти успява да дешифрира само откъси от отделни фрази: