Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 56

В началото на 1939 г. Ван Коутрик насочва Протце към един английски агент, чието разобличаване оправдава всичко — енергията, времето и средствата, изразходвани от немците в противоборството им с английското разузнаване в Холандия.

В хода на разследването на причините за самоубийството на Далтън бе станало ясно, че в злоупотребата със секретни сродства в еднаква степен е замесен и помощникът му Джон Хупър. Той усетил, че Далтън си присвоява средства от касата на резидентурата и заплашил шефа си, че ще го разобличи, ако откаже да дели парите с него. Далтън се съгласил. При разпита на следствената комисия Хупър си бе признал всичко. Денси предложил да ликвидират тайно злоупотребителя на средства и шантажиста, но Вивиан не се съгласил. По понятни съображения делото на Хупър не било предадено на полицията. През същата 1930 г. той просто бил изгонен от разузнаването.

Известно време Хупър търгува в Ротердам със запасни части за самолети, без да подозира, че го търсят. А го търсят двама души. Първо, полковник Денси: той изведнъж стига до извода, че бившият помощник на Далтън е твърде ценен работник, за да се откажат от услугите му заради такива дреболии, каквито са шантажът и злоупотребата. Второ — Протце: той решава, че едни английски разузнавач-крадец може да се окаже много ценна находка за немците. Най-после Хупър е издирен в Ротердам от Ван Коутрик и през пролетта на 1939 г. запознава с него Херман Хискес, който тогава заедно с Фелдмаи ръководи работата на германското контраразузнаване против англичаните в Хага, тъй като се налага Протце да стои в сянка.

Хупър, озлобен срещу бившите си господари от английското разузнаване, без колебание се съгласява да служи на немците и вдъхновяван от щедрото възнаграждение, предава на Хискес много тайни на англичаните, макар от няколко години да не поддържа с тях никаква връзка. Скоро обаче запасът от информация на Хупър се изчерпва и той преминава към най-различни измислици. Хискес го уличава в лъжа и заплашва, че ще престане да му плаща. Тогава Хупър решава да издаде най-ценния агент, с когото разполага в Гер-мания хагската резидентура на СИС.

Още през 1919 г. англичаните завербували в Хамбург един демобилизиран немски офицер, наречен от тях „доктор К.“. Бивш военен моряк, той създал в Кил инженерно-консултационна фирма, обслужваща преди всичко военноморския флот. Нищо чудно, че въз-главяващият фирмата знае всички негови тайни, още повече че много от тях представляват негови собстве-ни реализирани изобретения. Положението на „доктор К.“ му дава възможност само със собствени сили да снабдява английското разузнаване с изчерпателна информация за всичко, което става във ВМФ на Германия.