Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 59

„… как… керван от кораби от резерва на военноморския флот тръгва от Протм… в Гибралтар в седем и тридесет…“

И все пак капитан Ритер от хамбургското подразделение на абвера е доволен. Това е първата, макар и неясна информация от неговия „Джони“ — особено важния агент на абвера номер А-3504, предадена от „Голф-корт“ (така на жаргона на служителите на абвера се нарича Англия), от затъмнената, сякаш мъртва къща в лондонското предградие Кингстоун, близо до парка Ричмонд, макар този район, в който живеят солидни жители на Лондон, да изглежда съвсем неподходящо място за подобни „тъмни“ дела.

„Джони“ или Артър Джордж Оуенс, роден през 1899 г. в Уелс, живее в Канада, а през 1933 г. се завръща в Англия, където някой си Хамилтън, собственик на фирма, се заинтересувал от неговото изобретение — акумулатори от нов тип, които биха могли да намерят приложение във военноморския флот. Хамилтън помага на Оуенс да създаде собствена фирма, занимаваща се с продажбата на някои от неговите изобретения. Доходите от нея позволяват на Оуенс да живее охолно с жена си и детето си в собствена къща в Хемстед, но тихият семеен живот не е за него. Жив, обаятелен н в същото време вероломен и продажен, той вечно се нуждае от средства за своите безразборни любовни връзки и за уиски, към което изпитва неумерено пристрастие. Той с удоволствие изпълнява ролята на търговски пътник на „собствената си фирма и постоянно пътува, като посещава Холандия, където поддържа тесни делови отношения с гигантската фирма «Филипс», до Белгия и Германия.

От деловите си пътувания Оуенс носи някои сведения с технически характер и безвъзмездно ги предава на британското военноморско министерство. В начало-то на 1936 г. той решава, че може да припечели нещо, ако получава за своята информация определено възнаграждение. Очевидно разузнавателното управление на щаба на военноморския флот намира искането на Оуенс за резонно и се изказва за редовното му използване за агентурна работа. Оуенс е представен на полковник Пил от «Интелиджънс сървис» и последният го завербува.

Но скоро Оуенс започва да се разочарова от своите шефове поради високомерното отношение на Пил към него, но главно поради недостатъчното възнаграждение. Чувството за недоволство постепенно пробужда в него уелски национализъм и ненавист към англичаните, а по-късно и жажда за мъст.

Като шпионин Оуенс можел да предложи на немците много. Неговата фирма сключва няколко контракта с британското адмиралтейство и той има достъп там по всяко време, редовно посещава такива важни за немците обекти като експерименталните бази на военноовъздушните сили във Фарнбъро и Хендън, знае някои от строго пазените тайни на военноморския флот и на военновъздушните сили на Великобритания. Немците, разсъждава Оуенс, още повече ще се заинтересуват от него, когато разберат, че той има приятели сред настроените като него уелски екстремисти, при това някои от тях на важни постове — например в авиационния завод «Шорт» в Рочестър и в автомобилния завод «Ролс-ройс» в Ковънтри. Той предполага, че може да се създаде от тях шпионска група, стига само да успее да се свърже с немците, без да предизвика подозрения у английското разузнаване.