Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 4

Нещо повече, както свидетелствуват документите на германските и английските архиви, през лятото на 1939 г. английски политици — министърът на външните работи Халифакс, министърът на външната търговия Хъдзън, съветникът на Чембърлейн Уилсън и лейбъристкият лидер Бъкстън — провеждат в Лондон тайни преговори с видния хитлеристки чиновник Волтат, с германския посланик в Лондон — известния разузнавач Дирксен и със съветника на посолството Кордт. По това време на тези преговори английските политици предлагат на фашистка Германия големи планове за разделяне на света, за създаване на своего рода англо-германска антан-та, насочена против СССР.⁴

Тази политика на управляващите кръгове на Англия и Франция беше един от решаващите фактори за разпалване на Втората световна война. Тя доведе до разгрома на английските и френските армии през лятото на 1940 г., до капитулацията на Франция и до заробването на народите на много европейски страни.

В книгата па Л. Фараго се отделя много място на дейността на подразделенията на абвера, възглавяван от адмирал Канарис, който работи едновременно и за английското, и за американското разузнаване.⁵ За дейността на разузнавателните организации на фашисткия райх — контраразузнаването на Химлер (РСХА), службата за безопасност (СД) на Хайдрих, разузнавателното бюро на германското Министерство на външните работи начело с Рибентроп и много други — Л. Фараго само споменава.

На разсъмване на 22 юни 1941 г. хитлеристка Германия вероломно наруши договора със СССР за ненападение. Започна Великата отечествена война на съвет-ския народ против фашизма.

Влизането на СССР във война против хитлеристка Германия измени из основи цялата международна политическа и военна обстановка. То стана залог за победата на демократичните сили над фашизма, тъй като при тогавашните исторически условия СССР беше единствената страна в света, способна да разгроми Германия и нейните сателити, да спаси човечеството от заробване и изигра решаваща роля за превръщането на Втората световна война от империалистическа, каквато беше и от двете страни до 1940 г., в справедлива, освободителна война.⁶

Германските фашисти се надяваха да скалъпят единен блок на капиталистическите страни за борба против първата в света държава на работниците и селяните. Макар противоречието между капитализма и социализма да беше главното противоречие на епохата, все пак страшната опасност за самото съществуване на Англия и САЩ настоятелно диктуваше на правителствата на тези страни необходимостта да се съюзят със СССР против общия праг.

Антифашистката коалиция, обединила, както отбелязва другарят Л. И. Брежнев, „народите и държавите за обща борба против фашистките завоеватели“⁷, бе създадена в резултат на енергичните усилия на съветското правителство. Антифашистката коалиция е подготвена от неуморната и последователна борба на СССР и на трудещите се от целия свят за установяване на тясно сътрудничество между всички европейски държави, заинтересовани от поддържането на мира. „Тази коалиция се роди — изтъква другарят Л. И. Брежнев — не само в резултат на дипломатическите споразумения между великите държави. Нейните корени са в онази борба против фашизма, която още преди войната бяха започнали комунистите, прогресивните работници и представителите на интелигенцията, най-добрите синове на всички народи.“⁸