Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 2

Ладислас Фараго

Авторът отделя голямо внимание на действията на шпионите с дипломатически паспорти от германското посолство във Вашингтон. Това посолство, пише Л. Фараго, „се бе превърнало в истинска крепост на фашизма“, както и другите посолства и легации на райха в чужбина.

Особено важен и интересен е документалният материал на Л. Фараго за военната и икономическата помощ на петролните и другите монополи и на банките на САЩ и Англия за хитлеристка Германия в навечерието и през Втората световна война. Банкерите и индустриалците от Вашингтон давали милиарди заеми за възраждането на германския вермахт и за неговото въоръжаване. Голяма част от бомбите, хвърлени по-късно върху Лондон и Ковънтри, Страсбург и Дюнкерк от самолетите на Луфтвафе, заредени с бензин на англо-холандския петролен тръст на компаниите „Стандард ойл“ н „Тексас къмпани“, е била произведена с английски и американски средства.

Авторът посочва данни за опитите на английски и американски политици да сключат сепаративен договор с хитлеристка Германия зад гърба на своя съюзник СССР.

Читателят ще намери и други сведения за дейността на фашисткото разузнаване през годините на Втората световна война: за загадките, свързани с операцията „Овърлорд“ — откриването на втория фронт в Европа, — за превербуването на германски шпиони, за операцията „Цицерон“ — открадването на документите на Техеранската конференция, организирана от ръководителите на великите държави през 1943 г.

Но в книгата на Л. Фараго редица важни проблеми не са отразени както трябва. Така например в нея почти не са засегнати глобалните проблеми, свързани с началото на войната и със самата Втора световна война и не се разкриват нейните истински причини. За да може чиателят да добие по-пълна представа за събитията на войната във връзка с дейността на фашисткия абвер, налага се този кратък предговор към книгата.

На 1 септември 1939 г. фашистка Германия нападна вероломно Полша. На 3 септември Англия и Франция обявиха война на Германия. Така започна Втората све-товна война, която въвлече в своята орбита 61 държави от Европа, Азия, Америка, Африка и Океания с населе-ние 1700 милиона души. Въоръжените сили на воюва-щите държави достигнаха гигантски мащаби — бяха мобилизирани 110 милиона души.2

Пламъкът на войната разруши хиляди градове, бяха унищожени неизчислими материални ценности, създава-ни в продължение на векове с упорития труд на десетки поколения. Но най-тежкият данък, който народите платиха на Молоха3 на войната, са милионите човешки жертви. Докато във всички войни през XVIII в. са загинали 5372 хиляди души, а през XIX в. — 16 милиона през XX в. в двете войни, разпалени от империалистите, загинаха над 60 милиона души.