Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 3

За жертвите на Втората световна воина носят отговорност преди всичко ръководителите на фашистка Германия и милитаристка Япония и истинските господари на външната и вътрешната политика на капиталистическите страни — монополистите, кралете па стоманата и оръдията, банкерите. За разпалването на Втората све-товна война са отговорни и мнозина от тогавашните политически дейци на западните държави. Империалистите на Англия, САЩ и Франция допринесоха Хитлер да дойде на власт през 1933 г. и в Европа да бъде образувано огнище на война.

Западните държави и преди всичко САЩ и Англия, с помощта на „плана Дауъс“ и „плана Йънг“ вложиха милиарди долари и фунтове стерлинги в германската промишленост, като по този начин улесниха възраждането на германския военен потенциал. Те съдействуваха да бъдат отменени военните ограничения на Версайския договор, а фашистка Германия да създаде своя сухопътна армия, военновъздушен и военноморски флот.

Политиката на насъскване на фашистка Германия срещу СССР — политиката на Мюнхен, водена от десните кръгове на Англия, САЩ и Франция, поддържана от лидерите на дясната социалдемокрация, в условията на нарастващата агресивност на германския и италианския фашизъм и на японския милитаризъм беше предателство към националните интереси на собствените им народи.

Управляващите кръгове на Англия и Франция оставиха на произвола на Хитлер и Мусолини Австрия, Чехословакия, републиканска Испания. Тази политика доведе до това, че единният антифашистки фронт на държаните, които можеха да обуздаят фашистките агресори, не беше създаден.

Според Л. Фараго причина за Втората световна война е стремежът па Хитлер да завладее Данциг (Гданск) и тъй наречения „полски коридор“. Но това беше само повод, а не причина за избухването на Втората световна война.

Политиката на опити за договаряне на Англия, Франция и САЩ с фашистките държави и за създаване на антисъветски блок — на „обединяване на Европа без Русия и против нея“ — беше сърцевината на предвоенната дипломация на западните държави. При това център на това обединение трябваше да станат англо-германският и франко-германският съюз.

За да постигнат главната си стратегическа цел в политиката — съглашение с фашистка Германия и насочване на германската агресия срещу СССР, — английските н френските политици водеха двойна игра. Те използваха политическите си и военните преговори със СССР за оказване на натиск върху Берлин и Рим. Английските и френските политици си бяха поставили за цел да изолират СССР и да подскажат на Хитлер, че съветската страна няма съюзници и Германия може безнаказано да я нападне.

Съветското правителство искрено се стремеше да създаде фронт на колективна безопасност, ядро на който да бъде сътрудничеството на СССР с Англия и Франция против фашистката агресия. СССР правеше всичко, зависещо от него, за успешното завършване на англо-френско-съветските преговори. Но в хода на преговорите с Англия и Франция ставаше все по-ясно, че не може да се постигне с тях действително и сигурно споразумение.