Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 38

Войната не прекъсва особените отношения между Хитлер и Роп, макар последният около това време да се прехвърля в неутрална Швейцария. По време на войната Хитлер многократно го вика в Берлин за „консултация“.

Между секретните книжа на Алфред Розенберг аз открих някои документи, свидетелствуващи за опитите му да осъществи най-честолюбивия си замисъл: без знанието на английското Министерство на външните работи да установи тясно сътрудничество между ВВС на Великобритания и тайно възстановяваната немска военна авиация. Отначало за реализирането на този план се заема Роп, но задачата се оказва не по силите му и тогава лично Розенберг поема ръководството на операцията.

Лейтенант Обермюлер, който с нетърпение очаква подходящ случай да използва на практика шпионските си способности, изяснява, че щабът на немските ВВС, засега все още замаскиран, проявява особен интерес към секретната информация от Англия. Той възлага на Роп да създаде връзки в съответните кръгове и да пристъпи към събиране на сведения, от които се нуждае германската военна авиация и които не могат да бъдат получени от другите разузнавателни служби на Германия. Ерхард Милх, един от главните организатори на тайното създаване на Луфтвафе, проявява интерес към това начинание и Роп завързва познанство с някакъв запасен офицер от английските ВВС, наричан в материалите „майор У“. По всяка вероятност това е запазилият известни връзки с щаба на английските военновъздушни сили командир на ескадрила Ф.У. Уинтърботъм — доста загадъчен постоянен посетител на луксозните лондонски клубове. През Първата световна война неговият самолет е свален над Германия и до края на военните действия той остава в лагера за военнопленници. След войната Уинтърботъм получава висше юридическо образование, но известно време се занимава с развъждане на свине. През 1929 г. го взема на работа началникът на английската „Secret Intelligence Service“ (СИС) адмирал Хю Синклер. Уинтърботъм става началник на службата за събиране на информация за ВВС на другите страни и офицер за свръзка с военно-разузнавателното управление при щаба на военновъздушните сили на Великобритания.

Уннтърботъм приема сближаването с Роп, надявайки се да спечели доверието на германците и да научи колкото може повече за тайните на новите германски ВВС. Това развитие на събитията е напълно приемливо и за Роп. Уинтърботъм се старае да си дава вид, че одобрява стремежа на Третия райх да възроди военната си авиация, тъй като това щяло да сложи край на господството на френската и съветската авиация във въздуха.

Създалото се положение изглежда на Обермюлер толкова многообещаващо, че той специално отива в Лондон да се запознае лично с толкова интересния приятел на Роп.

През февруари 1934 г. Уинтърботъм пристига в Германия, за да прекара отпуската си, и Розенберг с гордост го представя не само на Милх, на няколко генерали, на председателя на германската федерация за въздушен спорт Бруно Лоерцер (всъщност „федерацията“ е едно от прикритията на възражданите ВВС), но и на Хес и дори на самия Хитлер. Както е записал Розенберг в своя дневник, Уинтърботъм предал на Хитлер „поздрав от английските летци“. И това съвсем не било лъжа, защото министрите на авиацията лорд Лондъдъри и лорд Суинтън известно време играеха ръководна роля сред онези влиятелни политически сфери във Великобритания, които водеха политика на умиро-творяване на Германия. Политиканите от авиационните кръгове се стремяха „да се разберат“ с Хитлеровото правителство, като изхождаха от това, че нарастването на германската въздушна мощ е необратим процес и някак трябва да се споразумеят с Хитлер, та тази мощ да не се стовари върху Лондон.