Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 36

Все пак, ако се съди по материалите на процеса и по книгата за делото на Румрих, публикувана по-късно от Тароу, ФБР почти нищо не научило за централния апарат на абвера и — което е още по-важно — на този етап се оказва неспособно да разкрие ядрото на шпионските групи на абвера в САЩ. Както по-късно Файфер се хвалеше, „неговата организация всъщност се запазила напълно“. Провалянето на Румрих накарва немците да действуват по-предпазливо и фино. Ето защо не е чудно, че германската агентура продължава безнаказано да работи още три години, а в някои случаи и повече.

И все пак в дейността на абвера в Съединените щати настъпва временно затишие. Немското разузнаване се посвещава изцяло на подготовката за предстоящото заграбване на Австрия и на Судетската област. Абверът започва да отделя голямо внимание и на Франция, предполагайки, че французите няма да останат настрани, когато Хитлер пристъпи към разправа с Чехословакия — техния главен съюзник в Централна Европа. След това на хоризонта като важен обект най-после се появява и Англия. През 1937 г. Хитлер заявява на Канарис, че той може да действува в Британската империя, както намери за необходимо, въпреки провежданата от Чембърлейн политика на умиротворяване.

Двойният агент на върха на управлението

От 1933 г. няколко нацистки бюра в съперничество с Министерството на външните работи на Германия и с разузнаването наводниха Лондон с емисари, които уж имаха за главна задача да привлекат англичаните на страната на Хитлер. Повечето от тези лица открито се подвизаваха в ролята на пропагандисти, но мнозина едновременно с това изпълняваха и задачи, свърза-ни със събиране на тайна политическа и военна информация.

Съчинителят на митове за нацизма Алфред Розенберг, дилетантски упражнявайки се в дипломация с помощта на своето външнополитическо ведомство, в същото време действуваше в Англия чрез запасния лей-тенант от военноморския флот А. Д. Обермюлер, чрез политическия авантюрист барон Роп и др.

В Британските острови германците успяха да при-влекат стотици привърженици, често и високопоставени лица, които проявяваха дълбока неприязън към евреите и се страхуваха от комунизма. Те бяха обединени в няколко външно почтени организации, като дружеството за англо-германска дружба и „Линк“, или в такива, които се събират в старинни имения от рода на Кливленд, принадлежащо на леди Астър. Никнещите като гъби фашистки „партии“ п „клубове“ привличаха не само политическата утайка и десните екстремисти, но и такива видни и широко известни личности като генерал-майор Фулър, адмирал Дъмуил, вицеадмирал Пъри и Поуъл, виконтеса Доун, леди Пирсън, бившия крупен чиновник в Индия Глъдуин Джъб, бригадния генерал Блъкни, херцог Бъдфордски. Тайната фашистка агентура се стремеше да използва тези хора за пронацистка пропаганда и шпионаж. Розенберг високомерно заявяваше, че неговата организация поддържа връзка с такива ръководни фигури в английските управляващи кръгове като Фейнс — адютанта на херцог Конаутски, полковник Макоу — таен консултант на военното министерство, и някой си Бедлоу, „личен секретар на министър-председателя Макдоналд“.