Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 22

През 1934 г., втората, откакто Хитлер е на власт, а САЩ се превръщат в един от главните обекти на нацистката пропаганда, Лонковски намира още един кандидат за шпионин — някой си Игнац Теодор Грайбъл, нюйоркски лекар.

Роден през 1899 г. във Вюрцбург, Бавария, през време на Първата световна война Грайбъл е артилерийски офицер от германската армия. През 1925 г. той се прехвърля в САЩ, където завършва медицински колеж и Фордхемския университет, след което купува практиката в град Бангор, щата Мен, но в дирене на по-„космополитна атмосфера“ и благоприятни възможности, за прилагане на своите таланти той се премества в Ню-Йорк, където се заселва в един от центровете на немската колония в града — в Йорквил, специализирайки се в областта на гинекологията и лекуването на вари-козни сени. Тук Грайбъл бързо придобива популярност, назначен е за лекар на няколко германски дружества получава американско гражданство и става офицер от запаса на американската армия.

Грайбъл е активен нацистки пропагандист, още преди Хитлер да вземе властта, а през март 1934 г. изпраща писмо на Гьобелс, с което предлага услугите си, като при това се позовава на брат си Карл — стар нацист, готов да гарантира за него. Грайбъл съобщава на Гьобелс, че съвсем не е новак в шпионажа, тъй като още като студент през 1922 г. е изпълнявал разузнавателни задачи на абвера във Франция и се върнал оттам с „интересна и полезна информация“.

Гьобелс препраща писмото и гестапо, където то попада в Паул Краус, ръководителите на тъй нареченото „Морско бюро“ в Хамбург, занимаващо се още от 1930 г. със създаването на нелегални нацистки групи в морските плавателни съдове, с организиране на мрежа от полицейски шпиони, секретни информатори и моряци-куриери във връзка със задграничната агентура. Около 1934 г. Краус вече разполага със стотици действуващи и „замразени“ агенти и потенциални кандидати за вербуване. Особено голямо значение той придава на агентите от състава на екипажите на бързоходните германски лайнери, посещаващи американските пристанища: на „Европа“ агенти на гестапо са един инженер, един от офицерите и стюардът Карл Шлютер; на „Бремен“ — Карл Айтел и друг стюард; на „Ню Йорк“ — някой си Тео Шютц.

Грайбъл, пристигнал по покана на Краус в Хамбург, с удоволствие се съгласява да работи в САЩ като агент-вербувач на „Морско бюро“ и „да култивира“ връзки е лица, които могат да станат полезни агенти. След като се завръща в Щатите, Грайбъл активно се включва в дейността па организацията „Приятели на нова Германия“, разчитайки да я използва като база и „прикритие“ за шпионските си цели. Тук той си намира такива „приятели“ като Аксел Уилер-Хил и Оскар Карл Пфаус, които след време щяха да станат важни винтчета в германската шпионска машина, но през 1934 г. тези отявлени нацисти не могат да бъдат осо-бено полезни на абвера.