Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 21

Но това не спира Лонковски. Към 1928 г. той вече се чувствува толкова уверен в новото си обкръжение, че решава да не се ограничава с „прикритието“, за каквото му служи положението на акордьор на пиана, а се връща към истинската си специалност на авиационен механик. За тази цел Лонковски започва да търси работа в един от авиационните заводи на атлантическото крайбрежие на САЩ, където да си спечели авторитет и да си създаде връзки, необходими за създаването на агентурна мрежа, и се спира на завода „Айлънд еъркрафт корпорейшън“ в Лонг Айлънд. За него това предприятие е първа оперативна база, която може да бъде използвана за създаване на агентура в другите заводи.

Макар да започва да работи като скромен авиомеханик-конструктор, Лонковски бързо достига положение, което му позволява да оказва значително влияние върху администрацията по приеманото и уволняването на заводския персонал. Скоро той е в състояние вече да се откаже от „черната“ шпионска работа и изцяло да се съсредоточи върху изпълнението на задълженията си като резидент, както изисква поставената му от абвера задача. Преди всичко той се постарава да си намери още едно „прикритие“ — за в случай, че се наложи да обяснява интереса си към въпроси, които съвсем не могат да интересуват един акордьор на пиана. Получава назначение за кореспондент на германското авиационно списание „Луфтрайзе“, макар същевременно да продължава да използва визитните си картички, в които фигурира като акордьор на пиана.

Още преди да напусне Германия, Лонковски си избира двама помощници: Вернер Георг Худенберг от Хамбург — млад чертожник-конструктор, притежаващ известни знания в областта на електрониката, и 29-годишния Ото Херман Фос — квалифициран авиомеха-ник. Когато Лонковски ги повиква, те пристигат в САЩ. През есента на 1928 г. той ги настанява на работа в за-вода „Айлънд еъркрафт корпорейшън“ и по този начин слага началото на проникването на германски агенти не само в американската авиационна промишленост, но и в други клонове на американската военна машина. През 1932 г., след като Фос и Худенберг си спечелват добро име и вече се готвят да приемат американско поданство, по указание на Лонковски те преминават на работа в по-перспективни обекти: Фос — в завода в Балтимор, произвеждащ въздушни витла за американската военноморска авиация, а Худенберг — в едно предприятие в Бристол, занимаващо се с експерименти по използване на алуминия в производството на самолетни колесници. Скоро Лонковски успява да изпрати в Берлин богата информация и чертежи, включително материали за „неизгарящия самолет“ и за „най-мощния в света двигател с въздушно охлаждане“, предназначен за американската армия; направо от конструкторското бюро на фирмата „Къртис“ той получава чертежите на самолета-изтребител, „който може да каца на кораб или на вода“.