Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 213

След десанта на съюзническите войски в Нормандия и във връзка с приближаването им до Париж на Хискес му хрумва смелата мисъл да внедри Фреди Краус в семейството на самия Чърчил. Австриецът не възразява и скоро се отправя за Англия като съпруг на де Брогли и баща на детето и. Така сякаш Хискес постига невъзможното: негов агент се появява в Лондон и не само в Лондон, а сред най-близките на британския министър-председател хора.

За какво точно са разговаряли Хискес и Краус, не е изяснено, макар да се знае, че през кратковременния си престой на свобода в Англия австриецът изпратил на Хискес на уговорения адрес няколко донесения.

През войната някои абверовски агенти твърдели, че разполагали с връзки в най-близкото обкръжение на Чърчил. Така по думите на агента „Жозефина“ в Швеция „един от информаторите ни имаше роман със секретарката на министър-председателя, което даваше възможност да получаваме изключително интересни сведения“. Фалангистът Веласко, работещ за абвера под маската на аташе по печата на испанското посолство в Лондон, заявява, че той имал „свой човек в канцеларията на ръководителя на британския кабинет на министрите на «Даунинг стрийт» 10“.

Но всички тези твърдения са твърде съмнителни. Единственият агент на абвера, проникнал в дома на Чърчил е Краус. Английските органи за сигурност извършили съответното разследване, но тъй и не стигнали до истината и не могли да се доберат до доказателства за това, че в семейството на Чърчил се е подвизавал германски шпионин.

Известно време Краус бил държан в лагер за интернирани, а след това го преместили в затвора. При разпитите той категорично отричал вината си. Англичаните многократно, понякога „пристрастно“ разпитвали арестувания след войната Хискес, но той не потвърдил сътрудничеството на Краус с абвера.

Докато е бил в английския затвор при строг режим, Краус все пак няколко пъти е заминавал някъде със затворена кола, която идвала специално за него. Обикновено приказлив и общителен, той се връщал мрачен и сдържан. Веднъж през юни 1945 г. австриецът пак заминал за някъде и в затвора повече никой не го е видял.

Какво е станало? Много от героите на разказаната история, които биха могли да хвърлят светлина върху събитията от онези дни, вече не са между живите. Самият Фреди Краус е жив, води затворническо съществуване някъде в Австрия и мълчи.

Епилог

На 26 април 1945 г. ФБР от името на Кохлер изпраща последното негово донесение в радиоцентъра на абвера за връзка със задграничната агентура, намиращ се на три хиляди мили, в сенчестото предградие на Хамбург Волдорф. Това е огромна, грижливо замаскирана сграда над подземен железобетонен бункер, който в продължение на почти десет години е център на германската тайна служба.

Само няколко седмици преди това тук е можело да се видят офицери от разузнаването, радисти, шифровачи, секретарки, куриери… Тук са се събирали нишките за връзка със стотици агенти във Великобритания, Северна и Южна Америка и и такива далечни страни като Патагония⁴² и Афганистан.