Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 211

След няколко дни този въпрос отново се обсъжда в парламента и Морисън потвърждава, че около месец Краус е бил на свобода, но че през октомври е бил подложен на ограниченията, предвидени за всички граждани на неприятелски страни, макар да нямало никакви основания да се подозира, че „се е занимавал с дейност, нанасяща вреда на Великобритания. Ние знаем за него всичко“ — заключава министърът.

Днес ни е известно, че Морисън, потвърждавайки, че английските власти „знаели всичко за Краус“, е проявил излишна самоувереност. Изминаха почти тридесет години, преди да може да се смъкне завесата на тайната, свързана с похожденията на хитрия австриец. За първи път се заинтересувах от тази история, след като прочетох мемоарите на абверовеца Хискес. Преди войната Хискес участвувал в ликвидирането на английската разузнавателна мрежа в Европа, а през годините на войната не без успех се борел против агентурата на съюзниците в окупираните от немците страни. Именно Хискес успял да неутрализира работата на холандската резидентура, организирана от Управлението за специални операции, и да установи пълен контрол почти над всички агенти, прехвърляни от англичаните в Холандия през войната. От май 1941 г. до ноември 1943 г. 18 нелегални радиостанции в Холандия под наблюдението на Хискес поддържали връзка с холандската секция при Управлението за специални операции в Англия, което е най-голямото поражение на съюзниците по време на тайната им война с немците.

Преди да отиде в Холандия, Хискес се занимава по линия на абвера с контраразузнаването в Париж, като упорито внедрява свои хора в английската разузнавателна служба. Тук, във Франция, той успява да завербува агента, който в крайна сметка прониква в семейното обкръжение на Чърчил. Този агент е Фреди Краус.

Операцията започва и Париж наскоро след капитулацията на Франция на един от приемите в американското посолство. Сред гостите са Жаклин де Брогли и едни млад немец, за когото организаторите на приема не знаят, че е агент на хитлеристкото разузнаване.

Докато танцува с Брогли и мило и се усмихва, той предупреждава партньорката си, че по-нататъшното и оставане в Париж напълно зависи от добрата воля на германските власти. Той не крие осведомеността си — че Жаклин де Брогли е роднина на британския министър-председател и че майка и живее в Англия.

— Защо да не помагате на Германия в замяна на нашето покровителство? — пита направо немецът. — Не очакваме много от вас. Просто продължавайте да организирате своите приеми и вечеринки, а как ние ще ги използваме — не е ваша грижа. Във всеки случай никой нищо няма да знае.

— Какво искате от мен? — развълнувано пита Брогли.

— Няма да крия: искаме да използваме вашия дом и именито ви извън града за подслушване на интересуващите ни разговори.