Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 210

Енергичната мисис Фелоус, майката на Жаклин де Брогли, прекарала цялата война в луксозен лондонски хотел, се свързва с дъщеря си веднага след освобождаването на Париж. Макар бракът на Жаклин с австриеца, сключен в разгара на войната, да я учудва, тя все пак поканва съпрузите в Англия. По нейна молба Чърчил нарежда незабавно да издадат на Краус входна виза. Благодарение на намесата на министър-председателя това става без обичайните формалности и в края на август 1944 г. Краус се появява в Лондон, но сам, тъй като Жаклин по това време е заболяла.

Мисис Фелоус сърдечно посреща зетя си и го запознава с Чърчил и жена му, които поканват новия си роднина да прекарва събота и неделя в имението им извън града. Симпатичният австриец, веднага се харесва на Чърчил. Краус поверително съобщава на министър-председателя, че неговите високопоставени прятели-антинацисти във вермахта и в правителството възнамеряват да отстранят Хитлер и да постигнат най-бързо завършване на войната, че поради това възложили на него, Краус, да установи контакт с англичаните.

Той предлага услугите си като посредник между германските дисиденти и английските власти и Чърчил го свързва с хората, занимаващи се с подобни деликатни неща.

Краус бързо си спечелва популярност в аристократичното общество на Лондон и става постоянен посетител на луксозните английски клубове. През октомври 1944 г. той внезапно изчезва. Тези които знаят за ролята на Краус, решават, че той е предприел някакво секретно пътуване, свързано с осъществяването на плана, предложен на Чърчил. В продължение на няколко месеца нищо не се чува за него.

На 8 април 1945 г. членът на парламента Грийнвил моли министъра на вътрешните работи Морисън и военния министър Григ да съобщят вярно ли е, че „германски офицер, някои си капитан Краузе, преди около месец прелетял от континента, най-вероятно от Швеция, в Англия, скочил с парашут някъде в провинцията и се появил в Лондон, където се надява да живее като емигрант, и срещу събраната на времето в окупиран Париж информация да получи правото да се сражава на страната на съюзниците, и че на него не се гледа като на обикновен военнопленник.“

Парламентарният заместник на Морисън Елън Уилкинсън отговаря, че става дума не за „капитан Краузе“, а за Алфред Краус, бивш служител на германски фирми във Франция, че той съвсем не е такъв, за какъвто с такъв ентусиазъм е приет в Англия, и че виза му е издадена, без да бъде достатъчно проверен и без разрешение на съответните органи. След разследване се решава, че Краус не може да остане на свобода, и го интернират.