Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 19

Продължавайки да угодничи на Хитлер, Канарис му заявява, че го е помолил за тази среща не само за да му представи подробен отчет за работата си, но най-вече за да чуе лично от фюрера за плановете му и да научи къде може да му потрябва помощта на верноподанния абвер.

Хитлер съобщава на Канарис за набелязаното завладяване на Австрия и Канарис бърза да го увери, че неговата служба активно действува в тази насока. Един от ръководителите на австрийското разузнаване — Ер-вин фон Лахоузен — бил завербуван от него и изпълнявал задачи, насочени против правителството на Австрия. Когато започва да говори за свободния град Данциг и „полския коридор“, Хитлер ги нарича „нетърпима аномалия“. Канарис му отговаря, че той работи и по този въпрос, както и по въпроса за Судетската област в Чехословакия. Той вече е завербувал за агент на абвера водача на судетските немци Конрад Хенлайн.

Какво е положението със Съветския съюз ли? Много труден обект, но с Полша и Франция всичко е наред.

Англия ли? „Не, шпиони в Англия не ни трябват“ — заявява Хитлер. Неговата политика на сближаване с Великобритания вече дава своите плодове: през юни е подписано военноморско споразумение с правителството на Болдуин, а скоро ще бъде сключено споразумение и по някои други въпроси.

САЩ ли? Хитлер свива рамене. Съединените щати са далече и малко се интересуват от европейските работи. Канарис е доволен, че Хитлер не му забранява да извършва разузнавателна работа в Америка. По това време, когато още само проявява старание да разшири и укрепи агентурната си мрежа във Франция, Дания, Белгия, Холандия, Люксембург и Чехословакия, той вече разполага в САЩ със силна резидентура от дванадесет агенти, включително няколко много важни липа. Ръководи ги разузнавач с прозвището „Секс“. Неговите усилия след време превръщат Съединените щати в изключително перспективен обект на германския шпионаж, особено в такава важна област като авиацията.

Германските милитаристи още през 1926 г. започват тайно да възраждат военната си авиация, създавайки за тази цел специално военноавиациопно бюро — Флигерцентрал — начело с майор Хуго Сперла, който по-късно става маршал.

Германската авиационна промишленост, ограничена тогава от твърди рамки, не може да осигури снабдяването на своята военна авиация, затова са изпратени в чужбина агенти за закупуване на всичко, което може да се купи. Съединените щати привличат особено вниманието на агентурата — там вече са се появили съвсем нови типове самолети, жироскопи и автоматични бомбардировъчни мерници, прибиращи се в полет колесници и други изобретения като авиохоризонти, четири-лопатни въздушни витла, подобрено гориво.