Читать «Нещото» онлайн - страница 17

Намирах се в периферията на огромен кратер! Да ме вземат мътните, какво правех тук? Навсякъде по земята пред мен бяха разпилени черните люспи на нещо ГОЛЯМО. Какво става тук? Мамка му, какво става НАИСТИНА?! Питах се, а отговорът все ми се изплъзваше като правият път изпод краката на алкохолик. Спомените ме връхлетяха. Дойдоха през парадният вход на съзнанието ми — като гвардейската рота маршируваща пред президенството и започнаха да се настаняват на отредените им места.

О, да — ето го първият, малко страшничък, когато Сиймор обяви приближаването на буболечката. Бяха минали часове от ходенето ми по малка нужда и Шатрата… Не се беше скъсала, макар да ми се искаше силно. Аз просто прехвърлих вината си върху една природна стихия, надявайки са на опрощение за нещо ужасно, което извърших. Буболечката беше огромна, това се усещаше и с прости сетива. Маклиън и Гор захвърлиха лопатите и се уловиха за бластерите. Джедал нареди да се наредим в кръг, изнесохме се по фланговете, заредихме всичко, с което можеше да се стреля, приготвихме гранатите. Джедал насипа сума ти експлозив в дупката, която изкопаха Маклиън и Гор, радиоупрявляем експлозив с огромна мощ. Управлението повери на МЕН.

Втори спомен, притеснителен; земята започва да се тресе, пръстта извира като от кладенец, лее се слуз и Джедал нарежда да стреляме. Започва се пукотевицата, бластерите сноват в мократа пръст, вдига се голяма пушилка, по лицето на Алварес се лее безплатна пот, за всички, които желаят има и допълнително…

Трети спомен — буболечката се надига, виждаме пипалата на повърхността, някои се приближават и хвърлят гранатите си. Дейвидсън се приближи прекалено близо — грешка. Буболечката замахва с едно от пипалата си и Дейвидсън пада счупен на две, а парчетата му цвърчат покрити с отровната слуз. Но той не умира, крещи. „Престани Дейвидсън!“, крещи Джедал и го застрелва. Никой не отстъпва позициите си.

Четвърти спомен: Джедал крещи да отстъпваме, буболечката се оказва огромна, не можем да я убием. Голяма е колкото небостъргач, остава една възможност — радиоуправляем взрив.

Пети спомен: буболечката се показва на повърхността — огромното й тяло блести на слънцето като добре полиран ковчег, тя не била огромна, тя просто не може да бъде обхваната с поглед, лее слуз и смърт. Взводът се оказва разцепен на две, пътят на втората група е отрязан.

Шести спомен: Джедал нарежда да хвърлим всички гранати, аз чувствам мокротата в костюма си, Шатрата вече е само блед спомен, влагата се разлива по коленете ми. Краката ми вече не се подчиняват и тръгват да бягат. Джедал крещи да се връщам, но вече е прекалено късно аз съм се отдалечил прекалено много — паниката е единственото, което нарежда на мускулите ми какво да правят. Чувам пращене в шлемофона си, някой крещи нещо, май думата беше „Горя!“, пукот, Джедал го застрелва. Започва паническо бягство, чувам разпокъсани викове, вече съм прекалено далече.

Седми спомен: нахлувам в совалката и с ужас установявам, че буболечката е по петите ми, запалвам двигателите. Не, това не било буболечката… Джедал крещи, че ако излетя ще ме убие. Крещи нещо за ада, но аз вече съм набрал височина. Последното, което чух преди взрива май беше „Майчице!“.