Читать «Кукловодите» онлайн - страница 125

Стараех се да не мисля за лошото. Само една седмица…

Полковник Кели влезе в столовата и седна до мен.

— Ще пийнете ли нещо? — предложих аз. — Имаме повод да празнуваме.

Той погледна обемистия си корем и каза:

— Мисля, че още една бира няма чак толкова да развали формата ми.

— Вземете две бири. Или дори дузина — набрах на клавиатурата бира за него, след което му разказах за успешните експерименти с шимпанзетата.

— Да, чух за това — кимна той. — Не е зле.

— Не е зле? Полковник, ние сме на крачка от успеха. След по-малко от седмица вече ще сме победили.

— Е, и?

— О, недейте така! — раздразних се аз. — Ще можете отново да се облечете и да заживеете нормално. Или мислите, че операцията няма да успее?

— Не, не мисля така.

— Тогава защо сте така мрачен?

— Мистър Нивънс — каза той, — нали не смятате, че човек с шкембе като моето се разхожда насам-натам гол с голямо удоволствие?

— Не, не смятам. Макар аз самият да свикнах с новата мода. По-удобно е, а и се пести време.

— Не се безпокойте. Така и ще си остане.

— Моля? Не ви разбрах. Казахте, че според вас операцията ще е успешна, а сега говорите така, сякаш режим „Загар“ ще остане в сила вовеки веков.

— Да, макар с известни промени.

— Бихте ли обяснили по-подробно? — помолих аз. — Днес нещо съм глупав.

Той набра още една бира за себе си.

— Мистър Нивънс, никога не съм мислил, че една военна база може да се превърне в свърталище на нудисти. Сега, след като това стана, не мисля, че нещата могат да се върнат обратно — защото те не могат. Веднъж отворена, кутията на Пандора не може да се затвори. Цялата кралска конница и цялото кралско войнство…

— Съгласен съм — отвърнах. Няма да бъде като постарому, но вие все пак преувеличавате. В деня, в който президентът отмени режим „Загар“, законите за благоприличие ще влязат отново в сила и човек, разхождащ се без гащи, ще подлежи на арест.

— Надявам се да не стане така.

— Хм… Решете все пак какво искате.

— Това не зависи от желанията ми. Мистър Нивънс, докато съществува и най-малката вероятност на Земята да е останал жив плужек, всеки почтен човек трябва с готовност да разголва тялото си при поискване… в противен случай ще рискува да бъде застрелян. Не само тази и следващата седмица, но още двадесет, а ако е необходимо и сто години от сега нататък. Не, не — добави той, — не се опитвам да омаловажа вашия план, но вие явно не виждате, че той е от местно значение и може да доведе само до временна победа. Как, например, смятате да прочистите от плужеците Амазонските джунгли — като ги проверявате дърво по дърво ли?

— Въпросът беше риторичен — продължи Кели след малка пауза. — Планетата има почти шестдесет милиона квадратни мили суша; не можем да ги проверяваме фут по фут. Дявол да го вземе, та ние не сме успели да се справим и с плъховете, макар да воюваме с тях от незапомнени времена.