Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 88

— Налага се да тръгваме — казва Том.

— Ще изпуснете влака ли? — питам снизходително. — Сигурно е кофти да се живее толкова далеч.

— Не е чак толкова зле — намесва се Луси. — Всяка сутрин стигам до „Уедърбай“ за не повече от четиридесет минути.

— Работиш в „Уедърбай“, така ли? — питам изненадано.

Ама какво става?! Как пък така изведнъж ВСИЧКИ около мен се озоваха на баровски позиции в лондонското Сити?

— Да — казва Луси, — аз съм един от политическите им съветници.

Какво? Какво значи това? Да не иска да каже, че наистина има ум в главата или нещо подобно? О, Боже, става все по-лошо и по-лошо.

— Имаме още време до влака — отбелязва Том с поредна влюбена усмивка към Луси. — Първо ще отскочим до „Тифани“. Да изберем нещичко за Луси, която другата седмица има рожден ден — добавя той и започва да навива около пръста си кичур от косата й.

Ааа, не, не издържам повече! НЕ Е ЧЕСТНО! Защо АЗ нямам гадже, което да ми купува нещичко от „Тифани“?

— Е, радвам се, че се видяхме — измърморвам припряно. — Много поздрави на майка ти и баща ти, Том — казвам и не мога да се въздържа да не добавя леко хапливо: — Странно, защо ли не ми споменаха нищо за Луси. Онзи ден се видяхме, а те и думичка не обелиха за нея.

Хвърлям й пълен с невинно учудване поглед: „Ха сега да те видя!“

В същия миг обаче виждам, че двамата с Том отново се споглеждат бързо.

— Вероятно не са искали да… — започва Том и млъква рязко.

— Какво? — питам неразбиращо.

Настъпва дълга, мъчителна пауза. После Луси казва:

— Том, ще отида за секунда да погледна нещо на онази витрина — и се отдалечава, като ни оставя насаме.

Боже, ама че мелодрама! Аз явно съм „третата страна“ в тяхната връзка.

— Том, какво има? — питам, като се позасмивам лекичко.

Ама то и без това е очевидно, нали така? Том все още си пада по мен. И Луси го знае.

— Господи — въздъхва Том и разтрива с длан лицето си. — Виж, Ребека, не ми е лесно да ти го кажа. Но мама и татко знаят за… чувствата ти към мен. Не са споменали за Луси пред теб, защото са мислили, че ще… че ще бъдеш разочарована.

Какво? Това да не е някаква ТЪПА ШЕГА? Не помня друг път да съм била толкова силно шокирана. За момент буквално се вцепенявам от изумление.

— За чувствата ми към теб ли? — успявам най-сетне да попитам невярващо. — Ти да не се майтапиш?

— Ами виж сега, личи ти — казва ми той, присвивайки рамене. — Мама и татко ми казаха как онзи ден непрекъснато си ги разпитвала за мен и за новата ми къща… — Забелязвам в очите му израз на съжаление. О, Боже, ужасно! Как е възможно да си мисли, че аз… — Наистина те харесвам, Беки — добавя Том, — само че не…

— Ама аз бях просто ЛЮБЕЗНА! — изръмжавам. — Изобщо НЕ СИ ПАДАМ по теб!

— Добре — казва той, — дай да не говорим за това, става ли?

— НЕ СИ ПАДАМ ПО ТЕБ! — виквам яростно. — И никога не съм си падала! Затова и не излязох нито веднъж с теб, като ме канеше по срещи! Когато бяхме шестнадесетгодишни, помниш ли?