Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 77

„Направо фантастично!“, мисля си, влизайки в бутика с лъчезарна усмивка на уста. ЗНАЕХ си, че днес ще ми се случи нещо хубаво Предчувствах си го.

Половин час по-късно излизам от бутика с още по-лъчезарна усмивка. Взеха ме! Имам нова работа! Работното ми време е от 8.30 до 17.30 всяка събота, ще получавам по четири лири на час и ще мога да си купувам дрехи с 10% отстъпка от цената! А след три месеца отстъпката ще е 20%! Край на всичките ми парични затруднения!

Слава Богу, че този следобед при тях нямаше много хора. Дадоха ми да попълня формуляра на място, а после управителката — Даниел — веднага проведе и интервюто. Отначало имаше известни съмненияли да ме вземе или не — особено когато й казах, че имам редовна работа като финансов журналист, а за тази кандидатствам заради допълнителните пари и възможността да купувам дрехи с намаление. Все повтаряше „Работата е трудна“ и „Давате ли си сметка, че това е много тежка работа?“ Мисля, че мнението й се промени, когато заговорихме за дрехите, които предлагат. Обожавам „Али Смит“, така че — естествено — знам цената на всяка дреха в бутика им, а също и дали в „Джигсоу“ и „Френч Кънекшън“ се предлагат подобни на техните тоалети. Най-сетне Даниел ме погледна някак странно и отбеляза: „Е, ти очевидно обичаш дрехите.“ И ме назначи на работа! Нямам търпение. Започвам тази събота. Не е ли страхотно?

Връщам се в офиса безкрайно въодушевена от успеха си. Оглеждам се наоколо — и изведнъж целият този рутинен чиновнически живот започва да ми се струва твърде скучен и потискащ за такъв творчески и свободолюбив дух като моя. Не, мястото ми определено не е тук, сред купищата прахлясали папки с прескомюникета и глухото тракане по клавиатурите на унило просветващите компютри. Мястото ми е там, под ярките светлини и сред фините кашмирени пуловери на „Али Смит“. Сядам на бюрото си и се замислям дали пък няма да е по-добре да се отдам изцяло на търговията с дрехи. Бих могла да открия собствена верига от бутици за скъпи дизайнерски облекла! Ами да! Господи, ето, това е призванието ми! И ще стана една от онези личности, за които се пишат статии по лъскавите списания и ги сочат като пример за невероятно преуспяващи предприемачи: „Беки Блумууд работела като финансов журналист в малък вестник, когато развила новаторската си концепция за създаването на «Бутици Блумууд» — днес вече прочута верига от магазини из цялата страна. Идеята й хрумнала един ден, когато…“

Телефонът иззвънява и аз автоматично вдигам слушалката.

— Да? — казвам разсеяно. — Ребека Блумууд на телефона.

За малко да добавя „Бутици Блумууд“, но решавам, че все пак е малко раничко за това.