Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 76

И започва да ми разправя за структури на кариерата, йерархични нива и бонуси. Не чувам и дума от това, което ми говори, толкова силно съм шокирана.

Четиридесет хиляди?

ЧЕТИРИДЕСЕТ ХИЛЯДНИ Ами че аз печеля само…

Всъщност, дали е редно да ви казвам колко печеля? Това не беше ли едно от онези неща… като религията например… за които не е възпитано да се говори на всеослушание? Или пък в днешно време вече е позволено да се говори за пари? Сузи сигурно ще е наясно по въпроса.

О, всъщност… що пък не? Вече и без това знаете всичко останало за мен, нали така? Истината е, че печеля двадесет и една хиляди лири годишно. И смятах, че е върхът! Много добре си спомням, че когато си смених работата, годишната ми заплата скочи от осемнадесет на двадесет и една хиляди и аз реших, че съм ударила джакпота. Толкова бях въодушевена, че сума ти време си правех списъци какво ще си купя с тези допълнителни три хиляди.

А ето че сега двадесет и една хиляди ми се виждат нищо и никаква сума. Би трябвало да печеля четиридесет хиляди, като Ели, и да се обличам само от „Карън Милън“. О, НЕ Е ЧЕСТНО! Животът ми е пълен провал!

Докато се връщам към офиса, се чувствам доста мрачно. Може би е добре и аз да зарежа журналистиката и също да стана финансов мениджър в някой фонд. Или пък банкер в търговска банка. Те май изкарват доста добри пари, нали? А още по-добре ще е да се присъединя към „Голдман Сакс“ или нещо подобно. Те печелят по един милион годишно, нали? Боже, това би било прекрасно! Един милион годишно! Чудя се как ли може да се докопа човек до такава работа.

Но пък, от друга страна… искам ли наистина да бъда банкер? Нямам нищо против онази част от работата, дето изисква да се обличаш от „Карън Милън“. Дори мисля, че ще се справя доста добре с това си задължение. Виж за останалото не съм чак толкова сигурна — имам предвид за ставането в ранни зори и работенето до среднощ. Не че съм мързелива или нещо подобно — просто ми харесва възможността, която имам сега, да прекарвам следобедите си в „Имидж Стор“ или да разглеждам списания, преструвайки се, че проучвам някаква тема, както и това, че никой не ми виси на главата и не ме юрка. А ми се струва, че на новата си работа Ели едва ли ще има подобни възможности. Всъщност, новата й работа звучи доста страшничко.

Хмм. Де да можеше да имам новите дрехи, но не и другата, страшната част от работата. Едното, ама без другото. Де да можеше… Очите ми автоматично обхождат витрините, покрай които минавам, проверявайки къде какво ново има. И изведнъж спирам на място като закована.

Та това е Божий знак! Няма начин да не е.

Стоя пред бутика на „Али Смит“ — на чиято витрина впрочем са изложени няколко страхотни дълги кожени палта — и чета лепнатия на стъклото на вратата ръкописен надпис: „Търсим продавач-консултантки за съботните дни.“

Усещам, че чак ми прималява, докато стоя и се взирам в надписа. Сякаш ме е ударил гръм или нещо подобно. Защо ЗА БОГА не съм се сетила за това по-рано? Гениално! Ще се хвана на съботна работа! Ще работя в бутик за дрехи! Така ще изкарвам куп пари допълнително И ще мога да си купувам дрехи с отбив от цената! Пък и нека погледнем истината в очите: да се работи в магазин сигурно е много по-лесно, отколкото да бъдеш финансов мениджър във фонд, нали така? Всъщност дори ще бъде страшно забавно, защото помагайки на купувачките, ще мога да си избирам и дрехи за мен самата. В действителност ЩЕ МИ ПЛАЩАТ, за да пазарувам!