Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 54

Никой не си е дал труда да ме запознае с Тори, ама с тези хора винаги е така. Просто се присъединяваш към бандата им чрез осмоза. В един миг се превръщаш от напълно чужд човек в един от тях и вече си пискате заедно „Ами чухте ли за Венеция и Себастиан?“.

— Вижте, ТРЯБВА да поръчаме — казва Сузи. — След малко ще минем да ви видим, Тори.

— Окей, чао! — съгласява се Тори и се отдалечава, промушвайки се гъвкаво между масите.

— Сузи! — изписква друг женски глас и към нас се устремява момиче в прословутата малка черна рокличка. — И Фени!!

— Мила!! — изпискват те хорово. — Как си? Как е Бенджи?

О, Боже, няма край! А аз какво?! Седя вторачена в менюто, преструвам се на крайно заинтригувана от ордьоврите, ама в действителност се чувствам тотална загубенячка, с която никой не иска да говори — докато проклетите Фенела и Таркуин явно са „Светските лъвове на годината“. НЕ Е ЧЕСТНО! И АЗ също искам да прехвръквам от маса на маса! И АЗ искам да налитам по ресторантите на стари приятели от детството! (Макар, да си кажа правичката, единственият, когото познавам чак от толкова отдавна, е Том, момчето на съседите, дето сега сигурно мухлясва в Рейгейт, в средиземноморската си кухня от ламиниран дъб.)

За всеки случай обаче попривеждам менюто си и крадешком хвърлям към околните маси изпълнен с надежда поглед. Моля те, Боже, само този път, нека видя нечие познато лице! Не е нужно да бъде човек, когото харесвам, може дори да не го познавам чак толкова добре — просто някой, към когото да се втурна, да си разменим „мляс, мляс“ и да изпискаме в унисон: „На всяка цена трябва да излезем да хапнем заедно!“ КОЙТО И ДА Е би свършил работа! Абсолютно който и да е!

И в следващия миг изтръпвам в сладостно неверие — през няколко маси от нашата мярвам познато лице! Там, в компанията на по-възрастни от него, изящно облечени мъж и жена, седи Люк Брандън.

Добре де, не би могло да се каже, че ми е стар приятел, дори че ми е приятел… но пък го познавам все пак, нали така? Пък и нямам кой знае какъв избор. А толкова ми се ще и аз да прехвръквам от маса на маса като останалите!

— О, виж ти кой е тук! Люк Брандън! — изписквам (ама тихичко, за да не ме чуе той). — ТРЯБВА да отскоча да му кажа здрасти!

Останалите ме зяпват изненадано, докато отмятам със замах коса назад, скачам припряно от стола си и се устремявам между масите, изведнъж преизпълнена от невероятно въодушевление. И аз мога така! И аз прехвръквам от маса на маса в „Терадза“!! И аз съм популярно момиче!!!

Едва на няколко крачки от масата му забавям крачка и се питам какво всъщност да му кажа.

Ами… нещо учтиво, предполагам. Ще го поздравя и… — гениално хрумване! — ще му благодаря отново за двадесетте лири, дето ми ги даде назаем.

Мамка му, ама аз май не съм му ги върнала, или…?

Нищо подобно, върнах ги! Ами да, изпратих му една от онези картички от рециклирана хартия, с картинка на кученца и чек за двадесет лири. Точно така! Значи, без паника! Просто отивам и най-хладнокръвно го поздравявам.