Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 53

Същевременно се заричам за в бъдеще да оставям телефонния секретар да приема всички обаждания за мен. Или да отговарям със силен чуждестранен акцент. А най-добре ще е да си сменя номера. И да забраня да ме включват в телефонния указател.

— Какво става? — пита Финела.

— Нищо! — чувам се да й отговарям, — Излизаме за по една питка, а после отиваме на хапка.

О, ужас, не мога да повярвам! Вече ставам като тях!!

Когато стигаме в „Терадза“, вече се чувствам много по-спокойна. Ерика Парнъл сигурно ще си помисли, че разговорът ни е бил прекъснат поради някаква повреда по линията или нещо подобно, нали така? И през ум не би й минало, че съм й затворила телефона. Така де, нали става дума за разговор между цивилизовани зрели хора! А цивилизованите зрели хора просто не правят такива неща.

Ако изобщо някога се срещна с нея — дай Боже никога да не ми се случи! — ще запазя присъствие на духа и съвършено хладнокръвно ще й кажа: „Много неприятно, че връзката прекъсна онзи път, когато ми позвънихте, нали?“ А най-добре ще е АЗ да я обвиня НЕЯ, че ми е затворила телефона (шеговито, разбира се).

„Терадза“ е претъпкана, изпълнена с хора, цигарен дим и сливащото се в обща мелодия жужене на разговорите. Когато се настаняваме на запазената за нас маса, а в ръцете ни се озовават дебелите менюта в папки от сребриста кожа, усещам да се отпускам още повече. Обожавам да се храня по ресторанти! Пък и мисля, че заслужавам малко глезене след скромния си и пестелив начин на живот през последните два дни. Никак не ми беше лесно да се придържам към толкова суров режим на икономии, но се справих по някакъв начин. При това страхотно!!! В събота ще направя повторен мониторинг на харченията си — и съм повече от сигурна, че ще съм ги намалила минимум със 70%.

— Какво ще пием? — пита Сузи. — Ти избери, Таркуин.

— О, виж ти кой е тук! — изписква Финела. — Еди Лейзънбай! Отивам да му кажа здрасти.

И тя скача на дългите си крака и се устремява към един започнал да оплешивява тип в блейзер, седнал през десет маси от нашата. И представа си нямам как успя да го види през гъстата мъгла от цигарен дим!

— Сузи! — изписква друг глас и ние всички вдигаме глави от менютата си. Към масата ни приближава младичка блондинка в оскъдно пастелнорозово костюмче, протегнала ръце за прегръдка. — И Тарки!

— Здрасти, Тори — поздравява я Таркуин, ставайки от стола си. — Как е Мънго?

— Ей го там! — възкликва блондинката. — Ела да се видите!

Чудя се как става така, че Финела и Таркуин прекарват повечето си време в затънтената провинция, насред Пертшир, но в мига, в който стъпят в Лондон, веднага и навсякъде налитат на свои отдавнашни приятели?!

— Еди ви поздравява — оповестява Финела, връщайки се към нашата маса. — Тори!!! Как си? Как е Мънго?

— О, чудесно — отвръща Тори. — Хей, чухте ли вече новината? Гаспър се е върнал!

— Ами?!! — възкликват всички хорово и ме обзема изкушение и аз да се присъединя.