Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 51
Софи Кинсела
Но Сузи ги обожава. Като малка е прекарвала всички лета с тях, в Шотландия, и просто не е в състояние да забележи, че нещо, меко казано, не им е наред. А най-ужасното е, че
Както и да е, нищо не може да се направи — и ето ги сега двамата тук. Свършвам със спиралата и ставам, за да се огледам в цял ръст в огледалото. Доволна съм от онова, което виждам. Облечена съм в наистина изискани черна блузка и черни панталони, а около врата ми е преметнат уж небрежно моят прелестен — моят
Помотавам се още малко, после решително отварям вратата на стаята си и излизам в хола.
— О, Беки! — приветства ме Сузи със светнал поглед.
Седи с кръстосани крака на пода в малкото антре при входната врата и трескаво разкъсва опаковката на подаръка, който е получила, а Финела и Таркуин стърчат над нея и я зяпат. Слава Богу, днес не носят еднакви жилетки, но пък Финела е облечена в някаква странна червена пола от мъхест туид, а двуредният костюм на Таркуин изглежда така, сякаш е бил ушит през Втората световна война.
— Здрасти! — казвам и им лепвам по една любезна почти въздушна целувка по бузата.
— Ооо! Уаууу! — изписква Сузи, като изважда отхартията някаква картина в старинна позлатена рамка. — Не мога да повярвам! НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ!!! — повтаря тя като развален грамофон, вдигнала сияещи очи към Финела и Таркуин.
Надничам заинтригувано през рамото й, за да видя какво чак толкова не може да повярва. Да си призная, изобщо не съм впечатлена. Като начало, доста шантава цветова гама — мърляво зелено и кафяво в различни нюанси. И пак като начало — някакъв си кон, застанал неподвижно насред някакво си поле. Добре де, не можеше ли поне да прескача ограда с развята грива или да се е вдигнал на задните си крака е отметната глава, или изобщо нещо подобно? Или пък да препуска в Хайд Парк, яхнат от ездачка, облечена в някоя от онези прелестни рокли в стил „Гордост и предразсъдъци“?
— Честит кофти ден! — изпяват в унисон Финела и Таркуин. (Още един техен откачен навик. Двамата наричат рождените дни „кофти дни“ от времето, когато… О, Боже, прекалено е досадно да го обяснявам!)
— Фантастична е! — възкликвам с лицемерен възторг. — Абсолютен връх на красотата!
— Да, нали? — жадно търси потвърждение на вкуса си Таркуин. — Виж само какви цветове!
— Ммм, прелест — кимам аз.
— Ами мазките на четката?! Толкова деликатни и изящни! Бяхме изключително въодушевени, като я открихме.
„Изключително въодушевени“ ли? Ама че израз! Но на глас казвам:
— Наистина прекрасна картина. На човек му се приисква да… галопира към изгрева!
