Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 40

А Дейвид Е. Бартън казва, че при този първоначален мониторинг не бива да мамим сами себе си, а трябва да постъпваме възможно пай-естествено. Така че в действителност аз ТРЯБВА да последвам естествения си подтик и да си купя жилетчицата. Няма да е честно, ако не го направя. И ще проваля самата същина на системата за пестене.

Пък и жилетчицата струва само четиридесет и пет лири. И мога да я платя с „Виза“ картата си.

Но да погледнем на въпроса и от друг ъгъл — какво са някакви си четиридесет и пет лири във великата вселенска схема на живота? Ами нищо… Искам да кажа, че нямат абсолютно никаква стойност, нали така?

Купувам си жилетчицата. Най-съвършената жилетчица на света! Хората ще ме наричат Момичето с нежносивата жилетчица. Буквално ЦЯЛ ЖИВОТ ще мога да си я нося. Така че в случая става дума за страхотна инвестиция.

След обедната почивка имам отиване до „Имидж Стор“, за да подбера някаква снимка за корицата на следващия ни брой. Това е най-най-любимата ми работа от всичко, което се налага да върша за списанието. Просто не мога да разбера защо Филип непрекъснато гледа да се отърве от нея. Обожавам да ходя в „Имидж Стор“ — отиваш, настаняваш се удобно, цял следобед пиеш кафе и гледаш купищата снимкови транспаранти, които ти показват.

Защото нашето списание, естествено, не разполага с необходимия издателски бюджет, за да си правим сами снимките за кориците. Ей Богу, когато се захванах с журналистическата дейност, постъпвайки в това списание, си въобразявах, че ще ходя по снимки, ще се срещам с манекени и манекенки, тоест че ще си прекарвам славно и шик. А то какво се оказа? Дори собствен фотограф си нямаме! Всички най-разнородни финансови списания от издателската група, към която е и нашето, използват фотокнижарници от сорта на „Имидж Стор“, така че едни и същи снимки се въртят навсякъде. Само през миналата година поне три списания за лични инвестиции пуснаха на корица една и съща снимка на ревящ тигър. Ама читателите явно нямат нищо против. Защото те не си купуват финансово списание, за да гледат на корицата му Кейт Мос, нали така?

Хубавото на цялата работа е, че издателят, при когото работи Ели, също не си пада по избирането на снимки за корици — и също използва „Имидж Стор“. Така че двете винаги се стараем така да нагласим нещата, че да сме по едно и също време във фотокнижарницата, за да си побъбрим до насита, докато разглеждаме снимковите транспаранти. А още по-хубаво е това, че „Имидж Стор“ е чак в другия край на града, в района на Нотинг Хил Гейт, така че напълно оправдано ти трябват часове наред да отидеш и да се върнеш. Обикновено дори не си давам труда да се връщам до офиса. Наистина страхотен начин да си прекараш следобеда. (Когато е служебно платен следобед, разбира се. Очевидно е, че нямаше да мисля така, ако ставаше дума за събота следобед, нали?)