Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 42

Пол се появява с чаша кафе за Ели, слага го на масичката пред нея, ухилва се широко и се отдалечава, като подхвърля:

— Ей сега идват и плувците.

— С кого имаш интервю? — пак питам аз. Ели непрекъснато кандидатства на толкова места, че ми е абсолютно невъзможно да следя какво става.

— С „Уедърбай“ — отвръща тя, като се изчервява леко.

— С „Уедърбай Инвестмънтс“ ли? — питам за всеки случай, а когато тя кимва, смръщвам озадачено вежди. Откъде накъде кандидатства за „Уедърбай Инвестмънтс“? — Те да не са почнали да издават свое списание или нещо подобно?

— Не кандидатствам за журналистическа работа — отговаря ми тя с приглушен глас. — А за финансов мениджър в един фонд.

— Каквооо? — проточвам с погнуса.

Добре де, знам, че приятелството изисква да се подкрепяме взаимно при вземането на важни житейски решения и тъй нататък. Но все пак, много съжалявам, ФИНАНСОВ МЕНИДЖЪР ВЪВ ФОНД?!?

— Много е вероятно да ме отрежат, така че… — казва Ели и отклонява поглед встрани. — Не е нещо особено.

— Но…

Нямам думи. Как изобщо е възможно Ели да реши да става финансов мениджър във фонд? Та финансовите мениджъри във фондове не са реални хора, а… а карикатурни образи, обект на вицове, които си разказваме по време на деловите си пътувания.

— Просто така ми хрумна — отбелязва Ели отбранително. — Може би ми се иска да докажа на Каръл, че мога да правя и нещо друго, нали разбираш?

— Нещо като… инструмент за преговори, така ли? — подхвърлям с надежда.

— Да — отвръща Ели и свива леко рамене. — Точно така. Инструмент за преговори.

Да, ама хич не ми звучи убедително, пък и през целия следобед Ели изобщо не е така приказлива, както обикновено. Какво ли й се е случило? Прехвърлям в главата си най-различни предположения по този въпрос, когато излизам от „Имидж Стор“ и си тръгвам за вкъщи. Спускам се по булевард „Кенсингтън“, пресичам го отгоре при сер пантината, а когато стигам пред „Маркс енд Спенсър“, спирам нерешително.

Метрото е надясно. Магазините — наляво.

Трябва ДА ПОДМИНАВАМ с пренебрежение магазините. Трябва да се тренирам да бъда пестелива. Трябва да се прибера право вкъщи и да си начертая графиката на харченията. А ако изпитвам необходимост от забавления, мога да погледам някой приятен безплатен телевизионен канал. И може би да си сготвя някоя евтинка, питателна супа.

Но по безплатните канали няма нищо интересно — поне не и до началото на поредната серия от „Жителите на Ийст Енд“. И изобщо нямам настроение нито да готвя, нито да ям супа. Това, от което наистина имам нужда, е нещо да ми повдигне духа и да ми оправи скапаното настроение. Пък и — усещам как умът ми работи на пълни обороти — без това от утре се отказвам от абсолютно всичко, нали така? Все едно че започват Великите пазарни пости. Днес е един вид Денят на последната пазарна палачинка. Трябва добре да си подложа, преди да започна да се моря от глад.