Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 41

Пристигам в „Имидж Стор“ преди Ели и измърморвам на мацето от рецепцията „Беки Блумууд, «Успешно спестяване»“ — всеки път ми се ще да можех да кажа гордо „Беки Блумууд, «Вог»“ или „Беки Блумууд, «Уолстрийт Джърнъл»“. После се отпускам в едно от шикозните им тапицирани с черна кожа меки кресла и започвам разсеяно да прехвърлям страниците на каталог с лъскави снимки на щастливи семейства. Най-сетне се появява един от също толкова шикозно лъскавите млади мъже, които работят в „Имидж Стор“, и ме отвежда при отредената специално за мен масичка с лампа за осветяване на снимковите транспаранти.

— Аз съм Пол — съобщава ми той — и днес съм изцяло на ваше разположение. Знаете ли по-конкретно какво търсите?

— Ами… — казвам и важно-важно измъквам бележника си.

Вчера проведохме съвещание относно корицата и решихме този път темата да е „Управление на инвестиционния портфейл; как да бъде постигнато правилно балансиране“. Преди да загрухтите от досада, нека само ви кажа, че миналия месец темата беше „Депозитни сметки: изпитване на надеждността им“.

Защо поне веднъж не изпитаме надеждността на кремовете за почерняване без слънце, питам аз?! Ама де този късмет!

— По-конкретно търся снимки на везни — казвам, четейки списъка в бележника си. — Или на опънати въжета или тел. Или на велосипеди с едно колело…

— Ясно. — казва Пол. — Балансиращи представи. Няма проблем. Кафе?

— С удоволствие — светвам насреща му и се, отпускам удобно в коженото си кресло.

Е, виждате за какво става дума, нали? Тук е толкова приятно! И ми се плаща да релаксирам и нищо да не правя!

След няколко минути Ели се появява, придружавана от Пол. Зяпвам я изненадано. Изглежда направо потресаващо — с костюм в цвят на патладжан и високи токчета.

— За вас плувци, яхти и изгледи от Европа — полувъпросително се обръща към нея Пол.

— Точно така — отвръща Ели и се отпуска на креслото до съседната масичка.

— Нека отгатна темата ви — подхвърлям закачливо аз. — Нещо свързано с плаващите валути.

— Позна — казва Ели. — И по-точно: „Европа — потъва или изплува?“

Казва го с толкова драматичен глас, че двамата с Пол се разсмиваме. Когато той се отдалечава, оглеждам преценяващо Ели от главата до петите и питам:

— По какъв случай си толкова шик?

— Аз съм винаги шик — срязва ме тя. — Много добре го знаеш. — Пол вече се връща, бутайки към нас масичка на колелца, отрупана със снимкови транспаранти, и Ели пита, като ги оглежда: — Тези за теб ли са или за мен?

Отбягва темата. Какво става, за Бога? Изведнъж в главата ми проблясва гениално прозрение:

— Да не би да имаш интервю?

Тя ме поглежда, леко се изчервява, после измъква един транспарант от купчината върху масичката на колелца, която Пол е паркирал до нас.

— Циркаджийски номера — отбелязва Ели. — Жонгльори. Това ли ти трябва?

— Ели! Да нямаш интервю? Кажи ми!!

Тя замълчава за миг неуверено, върти транспаранта в ръце, после ме поглежда.

— Да — казва, като леко прехапва устни. — Но…

— Супер! — възкликвам толкова невъздържано, че две изтупани мацки вдигат погледи от транспарантите, които разглеждат на масичката в ъгъла, и любопитно ги насочват към нас. — С кого? — питам по-тихо. — За „Космополитен“ е, нали?