Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 38

И така, в понеделник се отбивам в „Лучо“ на път за работа и си купувам двойно капучино и голяма шоколадова поничка — точно както си правя обикновено. Трябва да призная, че ми става доста криво, когато си давам парите на касата, защото това е последното капучино в живота ми и последната шоколадова поничка в живота ми. От утре започвам да пестя и да харча осъзнато парите си — а купуването на капучино от заведения не е позволено. Дейвид Е. Бартън казва, че ако човек е свикнал да пие кафе, трябва да си го приготвя вкъщи и да си го носи на работа в термосче, а ако има навика да си похапва нещичко между основните яденета, трябва да си купува евтини кексчета или бисквитки от супермаркета. „Продавачите на кафе ви прибират парите за напитка, в която едва ли има нещо повече от гореща вода и полистирин“, отбелязва Бартън — и мисля, че е прав. Но пък моето сутрешно капучино от „Лучо“ определено ще ми липсва. И все пак, заклела съм се пред себе си, че ще следвам правилата от книгата — и ще го направя.

Когато излизам от кафе-сладкарницата, стиснала в ръка последната в живота ми чаша с готово капучино, изведнъж осъзнавам, че не разполагам с термосче за кафе. Но няма проблем, ще си купя. В „Хабитат“ съм виждала, че продават едни много сладички хромирани термосчета. Дори си мисля, че днес термосчетата са на мода. Нищо чудно дори „Алеси“ да предлага термосчета. Няма ли да е страхотно шик? Да си пия кафето от термосче на „Алеси“! Ами да, много по-шик ще е, отколкото да го пия от тези високи картонени чаши с капаче и сламка, в които ти го дават от кафе-сладкарниците.

Така че всъщност се чувствам доста щастлива, докато си вървя по улицата. Като стигам до „Смит“, влизам да си купя няколко списания, които ще ми помогнат да премина през първите няколко по-тежки дни на спестовност. Купувам си също и едно много сладко мъничко бележниче със сребърен обков, в което да си записвам всяко похарчено пени, като добавям и една сребърна химикалчица в подобен на неговия стил. Ще си записвам всичко много стриктно, защото Дейвид Е. Бартън подчертава, че дори самият акт на записването на покупките допринася за намаляването на безсмисленото харчене на пари. Ето защо веднага щом стигам в офиса, отварям бележничето и записвам:

Капучино

1.50

Поничка

1.00

Бележник

3.99

Химикалка

1.20

Списания

6.40

Което прави общо… я да видим… 14.09 лири.

Хм, хм… Май е доста много, като се има предвид, че е едва 9.40 ч. сутринта.

Но пък всъщност бележничето и химикалката не се смятат, нали? Ами да, те са нещо като задължително капиталовложение за курса по спестовност. Така де, как ще си записваш стриктно всяка покупка, ако нямаш бележник и химикалка? Задрасквам бележника и химикалката от списъка си и общата похарчена сума става… 8.90 лири. Това вече ми звучи много по-добре.