Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 36

— А ето че излезе и числото 2. Печелившето число от миналата седмица.

Усещам, че се смразявам. Каквсг става, по дяволите?! Какви са тези числа?!

— О, ето още едно число от първата десетка! Числото 4! Доста популярно число — това е дванадесетата му поява през тази година. И накрая… Числото 5! Невероятно! То се пада за първи път! А сега, нека подредим излезлите числа по ред…

Не! Не може да е вярно! Сигурно има някаква грешка! Просто няма начин печелившите числа в това теглене да са 1, 2, 3, 4, 5, 44. Това изобщо не е лотарийна комбинация! Това е някаква… някаква… гадна шега.

Та нали аз печелех! Печелех, по дяволите!

— Гледайте, гледайте! — възкликва мама. — Абсолютно невероятно! 1, 2, 3, 4, 5, 44!

— Че какво му е невероятното? — веднага я срязва татко. — Комбинация като всяка друга.

— Не може да бъде! — настоява мама.

— Джейн, имаш ли изобщо някаква представа от законите на вероятността?

Мълчаливо ставам от дивана и излизам от хола в момента, когато от телевизора се разнася заключителната музикална тема на предаването. Влизам в кухнята, сядам на масата и заравям лице в ръцете си. Да си призная, чувствам се доста… меко казано, объркана. Бях толкова дълбоко убедена, че ще спечеля джакпота от националната лотария! Вече живеех в голяма къща и прекарвах ваканциите си на Барбадос, заедно с всичките си приятелки, и влизах нехайно в „Аньес Б.“, откъдето си купувах каквото ми душа иска… Всичко беше толкова реално!

А сега какво?! Седя в кухнята на родителите ми, не мога да си позволя и да помисля за ваканция, а на всичкото отгоре днес следобед дадох осемдесет лири за някаква дървена купа, която дори не ми харесва!

Безкрайно нещастна пускам котлона, вземам оставения върху шкафа брой на „Женски журнал“ и започвам да го прелиствам — но дори това не е в състояние да ме разведри. Всичко ми напомня за парите, които дължа. Може би татко е прав. Може би наистина „П. П.“ ще ми реши проблема. Да предположим, че… да предположим, че започна да ограничавам всичките си разходи, така че да пестя по шестдесет лири седмично. След сто седмици ще съм ги спестила тези шест хиляди, дето ги дължа.

Изведнъж в ума ми проблясва светлина. Шест хиляди! Хич не е зле, нали? А като се позамисли човек, сигурно не е чак пък толкова трудно да се спестяват по шестдесет лири седмично. Ами да, приблизително толкова ми струват две вечери на ресторант. Искам да кажа, няма да умра без тях, нали така?

Ами да! Ей Богу, точно така и ще направя! Ще спестявам по шестдесет лири седмично, всяка седмица без изключение. Може дори да си открия специална сметка, по която да ги внасям. Ще бъде направо фантастично! Ще имам пълен контрол над финансите си! А когато си изплатя всички дългове, просто ще продължа да спестявам. Ще ми стане навик да бъда пестелива. А после, в края на всяка година, ще влагам спестените средства в някой класически инвеститорски проект с доказана стойност — например в костюм на Армани. Или на Кристиан Диор. В нещо наистина шик.

„От понеделник започвам“, мисля си развълнувано, като сипвам ентусиазирано в чашата си няколко лъжички шоколад на прах „Овалтайн“. Знам какво ще направя — изобщо НИЩО няма да харча. Ще спестявам всичките си пари и ще забогатея. Страхотно!