Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 34

Облягам се привидно нехайно назад в дивана и се замислям какво ще направя, като спечеля. Имам предвид, в мига, когато спечеля. Дали ще изпищя от радост? Или ще се парализирам от щастие? Може би ще е добре да го запазя в тайна за двадесет и четири часа. Може би изобщо не бива да казвам НИКОГА и НА НИКОГО.

Тази нова мисъл определено ми допада страхотно. Ами да! Ще бъда таен милионер! Ще си разполагам спокойно с всичките пари, без да ми се налага да изживявам каквото и да било притеснение. А като ме питат как мога да си позволя да купувам толкова скъпи маркови тоалети, просто ще казвам, че работя извънредно. Точно така! И ще мога да преобразя живота на всичките си близки анонимно, като невидим ангел. Никой никога няма да разбере кой го е направил. Върхът!

Точно се опитвам да обмисля колко голяма къща мога да купя, без хората да заподозрат, че има нещо мътно, когато един глас от екрана ме стряска:

— Въпросът е към номер три.

Каквооо?

— Любимото ми животно е фламингото, защото е розово, пухкаво и има дълги крака.

Едно от трите момичета на екрана, седнали на високи кръгли столчета, откръстосва бавно и чувствено дългите си стройни крака и мъжката част от присъстващите в студиото зрители подлудява от иьзторг. Какво става, по дяволите? Защо гледаме „Среща на сляпо“?!

— Напоследък това предаване става все по-скучно и по-скучно, а преди беше толкова забавно — отбелязва мама.

— Наистина ли смяташ тази тъпотия за забавна? — възкликва невярващо баща ми.

— Татко, не може ли всъщност да се върнем на…

— Не казвам, че сега е забавно. Казах, че…

— Татко! — повтарям настойчиво, като се старая все пак гласът ми да не прозвучи панически. — Може ли да върнеш за малко на БиБиСи 1?

„Среща на сляпо“ изчезва и аз въздъхвам с облекчение. В следващия миг обаче на екрана цъфва мъж в делови костюм и с тревожен израз на лицето.

— В действителност — гъгне той припряно, — полицията не оцени факта, че свидетелите не бяха достатъчно…

— Татко!!

— Къде е телевизионният справочник? — пита баща ми нетърпеливо. — Не може да няма нещо по-стойностно за гледане от всички тези глупости.

— Има! Лотарията! — почти изпищявам аз. — Искам да гледам тегленето на лотарията!

— Защо ти е да гледаш тегленето на лотарията? Да не би да имаш билет?

Замълчавам за миг. Ако ще бъда таен милионер, не мога да разправям наляво и надясно, че съм си купила билет, нали така? Дори на собствените ми родители.