Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 35
Софи Кинсела
— Не! — отвръщам и за повече достоверност се изсмивам леко. — Просто искам да видя Мартина Маккътчиън.
За мое огромно облекчение татко връща на БиБиСи 1 — Тифани пее някаква песен. Отпускам се на дивана и поглеждам часовника си.
Много добре знам, разбира се, че шансът ми да спечеля не зависи от това дали ще гледам тегленето на числата или не. Но пък не искам да изпусна великия момент, нали така? Сигурно ще си помислите, че съм откачила, но имам чувството, че ако гледам тегленето, ще мога някак си да повлияя на топките. Ще съсредоточа цялата си мисловна енергия в погледа си, с който ще ги следя, докато се подмятат насам-натам в сферата, като мислено насочвам към улея моите числа. Все едно че подкрепям любимия си отбор. Отбор „1, 6, 9, 16, 23, 44“.
Само дето числата никога не излизат по ред.
Отбор „44, 1, 23, 6, 9, 16“. Или отбор „23, 6, 1…“.
Изведнъж в студиото избухват аплодисменти — Мартина Маккътчиън е завършила песента си. О, Боже! Ей сега ще се случи! Ей сега животът ми ще се промени!
— Лотарията е станала ужасно меркантилна, нали? — отбелязва мама в момента, когато Дейл Уинтън повежда Мартина към червения бутон за задвижване на сферата с топките. — Срамна работа, наистина.
— Какво искаш да кажеш с това, че е станала меркантилна! — веднага подхвърля войнствено татко.
— Ами навремето хората участваха в лотарията, защото искаха да подпомагат разни благотворителни дейности.
— Нищо подобно! Не ставай смешна! На никой изобщо не му пука за благотворителност. Всеки го прави заради себе си, заради себе си и само заради себе си! — Баща ми гневно махва с дистанционното към Дейл Уинтън и екранът угасва.
— Татко! — извиквам потресено аз.
— Значи смяташ, че благотворителността е глупост, така ли? — пита мама в настъпилата тишина.
— Не съм казал такова нещо — отвръща баща ми мрачно.
— Татко! Пусни телевизора! — изскърцвам със зъби аз. — Пус-ни те-ле-ви-зо-ра!! — повтарям и вече се готвя да му измъкна дистанцонното от ръката, когато той натиска копчето и екранът светва отново.
Втренчвам се в него и не мога да повярвам на очите си. Първата топка вече е паднала в улея. Числото е 44. Моето число 44!
— …се появи за последен път преди три седмици — довършва изречението си Дейл Уинтън. — А ето и втората топка… И това е 1!
Буквално се парализирам. Ето, случва се! Пред очите ми! Наистина печеля лотарията!
Сега, когато това наистина става, изведнъж ме обзема невероятно спокойствие. Сякаш винаги съм знаела, през целия си живот, че точно така ще стане. Седя притихнала на дивана и имам чувството, че гледам документален филм за самата себе си и Джоана Лъмли примерно чете текста: „Дълбоко в себе си Беки Блумууд винаги е знаела, че някой ден ще спечели джакпота от националната лотария. Но когато това наистина става, дори самата тя не е могла да предвиди, че…“
— А ето че излезе и още едно число от първата десетка. И това е 3!
Какво?! Умът ми се връща рязко към действителността и аз се втренчвам объркано в екрана. Има някаква грешка! Сигурно искат да кажат 23.
