Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 32

За щастие, точно в този момент Мартин се появява отново, стиснал някакъв лист хартия в ръка.

— Помислих си, че ще можеш да хвърлиш едно око на това тук — казва ми той. — Вече от петнадесет години имаме спестовен влог във „Флагстаф Лайф“ по тяхната програма за бонусно олихвяване. Сега обаче се чудим дали да не прехвърлим влога си към новата им програма за увеличаване на спестения капитал чрез инвестиране в цялостни проекти. Какво мислиш по въпроса?

Откъде да знам какво мисля?! За какво изобщо ми говори той? Май за някакви пенсионни планове. Пробягвам с поглед по формуляра, който ми е тикнал в ръцете, като се надявам, че го правя с внушителен вид на финансов експерт, и кимам многозначително.

— Да — проточвам най-сетне неопределено. — Е, струва ми се, че това е доста добра идея.

— В придружителното писмо от компанията, което получихме заедно с формуляра, се казва, че сигурно не бихме възразили да разполагаме с по-високи доходи, когато се пенсионираме — отбелязва Мартин. — И още, че по тази тяхна нова програма има гарантирана сума като основен пенсионен фонд.

— И че ако се прехвърлим към нея, ще ни изпратят като подарък голям стенен часовник с махало — вметва въодушевено Дженис. — Швейцарски.

— Ммм — отвръщам неангажиращо, забила поглед в фирмената заглавка на формуляра.

„Флагстаф Лайф“, „Флагстаф Лайф“, повтарям си мислено. Сигурна съм, че наскоро чух нещо за тях. Ама кои по-точно бяха „Флагстаф Лайф“? Ааа, да! Тяхно беше онова парти с шампанско в „Сохо Сохо“. Тогава Ели се отряза жестоко и заяви на Дейвид Селсбъри от „Таймс“, че го обича. Като се сетя сега — страхотен купон беше. Един от най-яките.

— Цениш ли ги като компания? — пита Мартин.

— Абсолютно — отговарям, — Имат много добра репутация в бранша.

— Ами добре тогава — казва Мартин видимо доволен. — В такъв случай мисля, че би трябвало да последваме съвета им. И да забогатеем.

— Бих казала, че колкото повече се забогатява, по-добре — заявявав с възможно най-професионално звучащ глас — Но все пак има и други мнения по въпроса.

— Е, какво пък — казва Мартин и хвърля поглед към Дженис. — Щом Беки мисли, че идеята е добра… да я послушаме.

— О, аз лично не бих се слушала! — обаждам се припряно.

— Чуй я само какви ги говори! — позасмива се Мартин, явно приел думите ми на шега. — И това ми било финансов експерт!

— Знаеш ли, Беки, Том си купува твоето списание от време на време — намесва се Дженис. — Не че сега му остават кой знае колко излишни пари, с ипотеката на къщата и всичко останало… Но той казва, че твоите статии са много добри! Казва, че…

— Колко мило! — прекъсвам я аз. — О, вижте, наистина трябва да тръгвам. Радвам се, че се видяхме. Много поздрави на Том!

Толкова бързам да се скрия в къщата, че си удрям с все сила коляното в рамката на вратата. После ми става някак кофти, че не съм се сбогувала с тях като хората. Но пък, от друга страна, няма защо да си кривя душата — ако чуя още една дума за проклетия Том и проклетата му къща, направо ще превъртя.