Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 178

— Здрасти! — поздравява Ема ведро и се тръсва на дивана между мен и Люк. — Вие значи сте финансовите гурута, а? Уф, ама че ми се пишка, направо умирам! — възкликва тя, смръщва се към прожектора и подвиква: — Колко остава, Зелда?

— Здравейте! — казва Рори и после се ръкува с мен. — Здрасти, Роберта.

— Името й е Ребека! — казва Ема, врътва очи към небето с мимика на пресилено отчаяние и ми се усмихва извинително: — Безнадежден случай! Не може да помни имена и това си е! — После се размърдва неспокойно на дивана и добавя: — Ох, наистина трябва да отскоча до едното място!

— Нямаш време вече — заявява Рори.

— Ама не беше ли адски нездравословно да се стискаш, като ти се пишка? — тревожно сбърчва вежди Ема. — Спомням си, че в едно от предаванията се обсъждаше този въпрос. Обади се някакво шантаво момиче и каза, че пишкало само веднъж дневно, А доктор Джеймс каза, че… как беше…?

— Убий ме, ако си спомням — нехайно отвръща Рори. — Изобщо не ги и слушам тези обаждания. Впрочем, трябва да те предупредя, Ребека — добавя, обръщайки се към мен, — не чакай от мен активно участие в тези ваши финансови разговори. Прекалено са ми сложни — усмихва ми се той широко и аз също му се усмихвам, ама едва-едва и с треперещи устни.

— Десет секунди! — извиква предупредително Зелда някъде отстрани и стомахът ми се свива на топка от страх.

Чувам по високоговорителите музикалната заставка, която бележи края на рекламите в „Сутрешно кафе“.

— Кой открива? — пита Ема, присвивайки очи към автокюто. — О, добре, аз.

Боже, почва се. Вие ми се свят от страх. Не знам накъде трябва да гледам. Нито кога трябва да заговоря. Краката ми треперят. Стискам здраво длани в скута си. Ярката светлината на прожекторите бие право в очите ми. Чувам от лявата ми страна да забръмчава камера и си напомням да не й обръщам внимание.

— Отново сме заедно! — изведнъж възкликва Ема, обръщайки се към камерата. — Я да видим сега, какво бихте избрали да ви подарят? Стенен часовник или двадесет хиляди лири стерлинги?

„КАКВО? — мисля си шокирано. — Но това е МОЯТА реплика. Това АЗ трябваше да го кажа!“

— Отговорът е повече от очевиден, нали? — продължава Ема невъзмутимо. — Всички ние ще предпочетем двадесетте хиляди.

— Абсолютно! — вметва Рори с лъчезарна усмивка.

— Е, да, но когато неотдавна „Флагстаф Лайф“ разпраща до инвеститорите си циркулярно писмо със съвет да преместят спестяванията си в новоучреден фонд — продължава Ема, чиято физиономия изведнъж е станала почти погребална, — на хората изобщо не им става ясно, че ако го направят, ще изгубят двадесет хиляди лири стерлинги, които биха получили при процедурата по прехвърлянето на предишния печеливш фонд към новия собственик на компанията. Ребека Блумууд е журналистката, разкрила тази скандална история. Ребека, мислиш ли, че подобни машинации и измами са често срещано явление?