Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 180

— Да, така е — казвам и продължавам, като леко повишавам глас: — Но пък повече от сигурно дава на инвеститорите правото да очакват, че няма да бъдат заблуждавани и мамени от компания, в която влагат парите си вече петнадесет години примерно, нали така? Хората са се доверили на съвета, който им е бил даден от ТЯХНАТА компания. И ето докъде ги доведе това доверие!

В отговор Люк заявява безизразно:

— Инвестирането е хазарт. Понякога имаш късмет и печелиш, друг път…

— В случая не става дума за късмет! — чувам се да извиквам яростно. — Изобщо не става дума за късмет! Да не искаш да ми кажеш, че е било чисто съвпадение това, че хората са били настойчиво посъветвани да прехвърлят вложенията си от един фонд в друг точно две седмици преди официалното съобщение, че компанията е придобита от нов собственик?

— Желанието на моя клиент „Флагстаф Лайф“ е било да направи достояние на вложителите си една своя нова оферта, за която е бил убеден, че ще обогати техния инвестиционен портфейл — отговаря Люк с пресилена усмивка. — От компанията ме увериха, че единственото им желание е било да допринесат някаква полза на инвеститорите си. Увериха ме, че…

— В такъв случай трябва да разбираме, че твоят клиент „Флагстаф Лайф“ е некомпетентен в работата си, така ли? — отново го прекъсвам остро. — Искаш да кажеш, че са имали най-добри намерения, но са ги оср… но са ги провалили, нали?

Люк ми мята кръвнишки поглед, който обаче само ме въодушевява още повече.

— Не виждам какво общо… — започва той, но не успява да довърши.

— Очевидно споровете по този въпрос могат да продължат цял ден — прекъсва го Ема, като се поразмърдва неспокойно на мястото си. — Нека минем към един малко по-…

— Хайде де, Люк, отговори — на свой ред прекъсвам и Ема, без дори да се замисля. — Кажи каква е истината. Възможностите са две… — привеждам се леко напред и вдигам два пръста, за да подчертая мисълта си: — Или „Флагстаф Лайф“ са били некомпетентни в работата си, или съзнателно са се опитвали да спестят пари за сметка на своите инвеститори. Но при всички положения, и в двата случая са постъпили некоректно. Семейство Уебстър са били техен дългогодишен лоялен инвеститор и е трябвало да получи въпросния паричен бонус. По мое мнение „Флагстаф Лайф“ съзнателно са ги насърчили да прехвърлят спестяванията си от печелившия фонд в новоучредения, именно с цел да ги лишат от възможността да получат паричния бонус. Та то е повече от очевидно, нали така?

Озъртам се към водещите за подкрепа и забелязвам Рори да ме гледа тъпо.

— Всички тези подробности ми се струват… — свива рамене той, като се изсмива леко — твърде професионални, малко сложно е да ги разбере човек.

— Добре, можем да го обясним и по друг начин — казвам припряно. — Да си представим, че… — Затварям очи в търсене на вдъхновение. — Да си представим, че… съм в бутик за дрехи! — Отварям очи, вече напълно вдъхновена. — Влязла съм в бутик за дрехи и съм си избрала едно великолепно палто от кашмир на „Никол Фари“. Така става ли?