Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 175

Започвамда разкъсвам опаковката на кутията и усещам как духът ми лекичко се повдига. Нямам ни най-малка представа какво има вътре, нито кой ми го изпраща, но… непременно ще е нещо, което да ми помогне, нали така? Може би някаква много специална информация, до която Ерик Формън е успял да се добере едва в последната минута. Някаква графика или серия от цифри, които да извадя със замах в най-критичния момент. Или пък някой таен документ, за който Люк не знае абсолютно нищо.

С крайчето на окото си забелязвам, че всички от „Брандън Къмюникейшънс“ са преустановили временно заниманията си и не откъсват очи от кутията, която всеки миг ще отворя. Е, сега ще им покажа аз на тях! Ами да, не само те получават пакети, които им се носят директно в зелената стая. Те не са единствените, които разполагат с резервни средства и източници. Най-сетне успявам да отлепя дебелия скоч и отварям капака на кутията.

И пред очите на всички присъстващи от нея плавно изплува пълен с хелий червен балон, със златист надпис УСПЕХ, и бавно започва да се издига към тавана. Към крайчеца на панделката му е прикрепена картичка. Без да поглеждам когото и да било в очите, аз я дръпвам и я отварям.

И незабавно съжалявам, че съм го направила.

„Успех във всичко, все да ти върви, с каквото и да се захванеш ти“, започва да пее тъничък електронен гласец.

Бързо прихлупвам картичката и усещам как страните ми пламват. Ама че неудобно положение! Откъм другата част на стаята дочувам някакви странни приглушени звуци. Поглеждам натам и виждам Алиша да притиска с две ръце устата си, за да не се разсмее с глас. Накланя се към Люк и му шепне нещо на ухото, а по неговото лице се плъзва сдържана усмивка.

Ясно, той ми се присмива. Те всички се присмиват на Ребека Блумууд и нейния пеещ балон. Няколко мига оставам като парализирана от унизителен срам и обида. Лицето ми гори, гърлото ми е свито. Никога, през целия си живот, не съм се чувствала по-малко водещ експерт в бранша, отколкото сега.

После чувам как в другия край на стаята Алиша прави полугласно някакъв хаплив коментар и вече неприкрито се изкикотва. Изведнъж нещо дълбоко в мен сякаш се скъсва. Майната им! Майната им на всички! Пък и сигурно го правят от завист. Сигурно и на тях им се иска да си имат балони.

Предизвикателно отварям отново картичката, за да прочета надписа от вътрешната й страна.

В същия миг електронният гласец продължава простичката си мелодична песничка: „Дъжд вали ли или слънце грей — ние знаем, че ти ще си окей. Не се отчайвай, глава високо вдигни — не победата е важна, а опитът да победиш.“

Надписът върху картичката гласи:

„За Беки.

С обич и благодарност за удивителните ти усилия да ни помогнеш. Гордеем се, че те познаваме.

От твоите приятели Дженис и Мартин.“

Препрочитам отново и отново тези думи и усещам как в очите ми напират сълзи, а сковалият душата ми мраз постепенно ме напуска. Дженис и Мартин НАИСТИНА са ми били прекрасни приятели през целия ми живот — независимо че синът им си пада малко нещо малоумник. И винаги са се държали мило и са проявявали разбиране към мен — въпреки катастрофалния съвет, който им дадох за фондовете. Заради тях трябва да го направя! Дължа им го! И за нищо на света няма да ги разочаровам!