Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 173

3. 3 дизайнерски вечерни тоалета, напр. на Джон Галиано.

4. 1 пиано „Стейнуей“.

5. 5 страхотни кожени кресла от магазинната верига „Конран“.

6. 52 часовника с марка „Гучи“ ПЛЮС 1 ръчна чанта „Гучи“.

7. Цветя, които да ви бъдат доставяни вкъщи всеки месец, в продължение на четиридесет и две години.

8. 55 расови малки лабрадорчета.

9. 80 кашмирени пуловера.

10. 666 сутиена с марка „Уондърбра“.

11. 454 кутийки крем-овлажнител от „Елена Рубенщайн“.

12. 800 бутилки шампанско.

13. 2860 пици „Фиорентина“.

14. 15 384 тубички „Прингълс“.

15. 90 909 пакета бисквити „Поло“.

16.

„Може пък положението да не е чак толкова лошо“, улавям се изведнъж да си мисля обнадеждено, докато очите ми се спират отново и отново на всяка отделна точка. Може би правя от мухата слон. Вероятно цялата тази така наречена дискусия ще си бъде един най-обикновен разговор. Простичък, непосредствен и дружелюбен. Та нали в края на краищата…

— Добро утро, Ребека — долита глас откъм вратата.

Бавно вдигам поглед от листа си… и в следващия миг сърцето ми се озовава в петите. На прага стои Люк Брандън. В безукорен тъмен костюм, с блестяща черна коса и бронзов от грима тен на кожата. В израза на лицето му няма и помен от дружелюбие. Челюстта му е стисната, устните — присвити, а погледът — тежък и делови. Дори не мигва, когато очите му срещат моите.

Няколко мига се гледаме мълчаливо. Чувам в ушите си бясното бумтене на собственото си сърце. Усещам как се изчервявам под целия си грим. После обаче стисвам зъби, насъбирам и последните си душевни силици и отвръщам спокойно и хладно:

— Здравей, Люк.

Когато той влиза, в зелената стая настъпва заинтригувано мълчание. Дори Елизабет Плоувър изглежда впечатлена от него.

— Познавам това лице — казва тя, като се попривежда към него. — Познавам го. Актьор сте, нали? Шекспиров, разбира се. Убедена съм, че ви гледах в „Крал Лир“ преди три години.

— Не, не мисля — отвръща Люк лаконично.

— Прав сте! — възкликва Елизабет, като плясва с длан по масичката пред себе си. — Гледах ви в „Хамлет“. Много добре си спомням. Отчаяната душевна болка, вината, финалната трагедия… — Тя поклаща глава тържествено. — Никога няма да забравя гласа ви. Всяка произнесена дума бе като удар с нож.

— Съжалявам да го чуя — подхвърля Люк мимоходом и поглежда към мен. — Ребека…

— Люк, ето, това са финалните цифри — прекъсва го Алиша, която влетява в стаята и му подава лист хартия. — Здрасти, Ребека — добавя, като ме поглежда изпод око. — Подготви ли се за битката?

— Да, напълно — отговарям хладнокръвно, като смачквам на топка в скута си моя един-единствен лист А4. — Много добре при това.

— Радвам се да го чуя — казва Алиша и вдига презрително вежди. — Вероятно ще се получи интересен дебат.

— Не вероятно, а сигурно — отговарям предизвикателно. Гадна кучка!

— Преди минута се обади Джон от „Флагстаф Лайф“ — зашепва Алиша на Люк. — Настоява да споменеш новата им серия инициативи „Предвидливо спестяване“. Аз, естествено, му казах, че…

— По дяволите, тук сме с цел намаляване на щетите — прекъсва я Люк грубо. — Не да му правим реклама. Мамка му, той трябва да е адски доволен, ако успее да се изм…