Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 167

— Да! — възкликвам нетърпеливо и скачам от стола си.

(Да си призная, чувствам се твърде поласкана от факта, че Зелда е слязла лично да ме посрещне. Така де, явно не го прави за всеки!)

— Радвам се да се запознаем на живо — казва ми Зелда, докато се ръкуваме. — И много се радвам, че ще участвате в нашето токшоу. По това време, както винаги, тук е страшна лудница… така че, ако нямаш нищо против, предлагам ти да тръгнем веднага към гримьорната, където ще ти направят прическа и грим, и да говорим по пътя. Съгласна ли си?

— Абсолютно — отговарям, стараейки се да прикрия вълнението си. — Чудесна идея.

Прическа и грим! Върхът!

— Има малка промяна в плана на предаването, за която трябва да поговорим — казва Зелда. — Нищо особено, така че не се тревожи… Имаме ли вече нещо от Бела? — подхвърля тя към рецепционистката.

Момичето врътва отрицателно глава и Зелда промърморва нещо под нос, което ми прозвучава като „Тъпа крава“.

— Добре, дай да тръгваме — обръща се тя към мен и бързо се отправя към двукрила остъклена врата-махало в дъното на фоайето.

— Боя се, че днес лудницата е дори още по-голяма от обикновено. Един от редовните ни участници не се яви, така че спешно търсим с кого да го заместим, пък и в кухнята имаше някакъв инцидент… изобщо… — Зелда минава устремно през вратата, аз я следвам плътно по петите и двете се понасяме едва ли не в тръс по покрития със зелен килим коридор, който гъмжи от подтичващи насам-натам хора. — На всичкото отгоре днес ни гостуват и „Хивън Сент 7“ — подхвърля ми Зелда през рамо. — А това означава, че телефонната ни централа скоро ще излезе от строя от наплива на звънящи фенове, а освен всичко друго трябва и да осигурим индивидуални гримьорни на седем тип със свръхнапомпано его.

— Ясно — вметвам безгрижно.

В следващата секунда обаче дъхът ми спира, „Хивън Сент 7“ ли? „Хивън Сент 7“?! Ама те… ами те… те са наистина страхотно прочути! И аз ще съм в едно и също токшоу с тях! О, Боже! Ще мога да се запозная с тях и тъй нататък, нали така? Може би след предаването ще отскочим някъде заедно да пийнем по нещо и ще станем наистина много добри приятели. Те и седмината са малко по-млади от мен, ама това всъщност е без значение. Мога да им бъда нещо като по-голяма сестра.

А може и да… може и да ИЗЛЯЗА с един от тях! О, Боже, да! Онзи сладур примерно, с черната коса. Натан. (Или май беше Етан? Добре де, няма значение как се казва.) Той ще улови погледа ми след края на предаването, ще приближи към мен и тихичко ще ме покани да вечеряме заедно, без останалите. Ще отидем в някой малък, уютен ресторант и отначало всичко ще бъде съвсем спокойно и дискретно, после обаче папараците ще ни надушат и така ще се превърнем в една от онези наистина страхотно прочути двойки, които непрекъснато ходят по разни премиери. И аз ще съм облечена в…

— Е, стигнахме — чувам гласа на Зелда и се оглеждам със замаян поглед.