Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 169

— Всъщност, всичко е много простичко — казвам, като пускам уверена усмивчица. — Веднъж усвоиш ли трите основни принципа, после нямаш никакви проблеми.

— О, така ли? — възкликва тъмнокосото момиче и се обръща заинтригувано към мен, стиснало сешоар в ръка. — И какви са тези принципи?

— Ами… — казвам с леко покашляне, — …ъъъ… първият е…

Правя кратка пауза, за да си потъркам носа. Господи, умът ми е съвършено празен.

— Извинявай, Ребека — обажда се Кло, — но се налага да те прекъсна. — (Слава Богу за което!) — Какво ще кажеш червилото да е ягодовочервено?

Поради цялото това финансово бъбрене изобщо не бях обърнала внимание какво прави Кло с лицето ми. Сега обаче се поглеждам в огледалото и направо не мога да повярвам! Очите ми са огромни; а скулите ми са направо фантастични… Ей Богу, изглеждам като съвършено друг човек! Как не съм знаела да нося такъв грим всеки ден?!?

— Уау!! — възкликвам възхитено. — Супер!

— С теб се работи лесно, защото си напълно спокойна — отбелязва Кло и започва да рови в едно черно козметично куфарче. — Докато има хора, които направо се тресат от нерви. Дори знаменитости. Едва успявам да ги гримирам.

— Наистина? — попривеждам се любопитно към нея, с надеждата да чуя някои клюки, но гласът на Зелда прекъсва интересния ни разговор.

— Извинявай, че те изоставих, Ребека! — казва тя. — Е, как я карате тук? Гримът ти е страхотен. А с косата какво ще правим?

— Оформена е много добре — отбелязва Кло, като повдига един след друг няколко кичура от косата ми, а после пак ги пуска и те се разпиляват артистично около лицето ми. — Само ще я продухам със сешоара, за повече обем и блясък.

— Чудесно — казва Зелда. — След което отиваме в гардеробната. — Хвърля поглед в бележника си, после сяда на въртящия се стол до мен и подема: — Добре, Ребека, а сега да поговорим за участието ти.

— Няма проблем — отговарям с подобен на нейния делови тон. — Подготвила съм всичко според изискванията ви. Съвсем простичко и пределно разбираемо.

— Аха — казва Зелда. — Точно за това става дума. Вчера се събрахме тук и обсъдихме нещата. И сега ще те зарадвам: в крайна сметка решихме, че не бива да е чак пък толкова опростено! — Тя ме поглежда доволно и ми се усмихва широко: — Така че можеш да говориш толкова професионално сложно, колкото ти душа иска! Графики… таблици… както си му е редът.

— О, разбирам — казвам, като се старая да не издам потреса си. — Ами… добре! Чудесно! И все пак, смятам да не вдигам летвата чак толкова високо…

— Ще ни се да избегнем снизходителното отношение към аудиторията. Зрителите ни не са тъпаци, все пак! — възкликва Зелда и продължава, като снишава леко глас: — Освен това, вчера получихме резултатите от последното ни проучване на аудиторията. Излиза, че 80% от зрителите ни се чувстват подценени и засегнати от ниското ниво на част или дори на цялото съдържание на шоуто. Така че се налага да балансираме по нов начин нещата. Ето защо променихме изцяло и плана за твоето участие! — Тя отново ми се усмихва широко. — Решихме то да не бъде просто и елементарно интервю, а зареден с напрежение професионален дебат.