Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 166

Не че съм нервна или нещо подобно, просто ми се иска и аз да запаля цигара.

— Извинете — провиква се момичето от рецепцията, — тук не се пуши.

— Да ги вземат мътните — процежда жената с нисък, дрезгав глас. Дръпва си веднъж дълбоко, после изгася цигарата в една чинийка на ниската масичка пред нас и се обръща към мен със съзаклятническа усмивка: — Ще гостувате в шоуто ли?

— Да — отвръщам. — И вие ли?

Жената кимва.

— Ще представя новия си роман „Кървавочервен залез“ — казва тя, понижава глас до интригуващ задгробен шепот и добавя внушително: — Една потресаваща история на любов, алчност и убийство, която се разиграва в безскрупулния свят на перачите на пари в Латинска Америка.

— Страхотно! — казвам. — Звучи наистина…

— Ще ти подаря един екземпляр — прекъсва ме жената. После бръква в голямата платнена торба, оставена на пода до стола й, измъква книга с твърди корици и яркоцветна обложка и ме пита: — Ще ми припомниш ли как се казваш?

Да й припомня как се казвам ли?

— Ребека — отговарям. — Ребека Блумууд.

— „На Беки — казва жената на глас, докато пише на посвещението си върху първата страница на книгата — с обич и много нежност.“

Подписва се със замах и ми подава книгата.

— Страхотно! — възкликвам отново. — Благодаря… — поглеждам бързо корицата на книгата и добавям: — …Елизабет.

Елизабет Плоувър. Да си призная, никога нищо не съм чувала за нея.

— Сигурно се чудите откъде знам толкова много подробности за този техен изпълнен с насилие и опасности свят — казва Елизабет. После се привежда към мен и впива в лицето ми огромните си зелени очи. — Истината е, че живях с един латиноамерикански перач на пари. Живях с него цели три дълги месеца. Обичах го. Научих много неща от него… а после го предадох. — Гласът й заглъхва до треперлив шепот. — Никога няма да забравя погледа, който ми отправи, докато полицията го отвеждаше. Разбрах, че знае какво съм извършила. Знае, че аз съм неговият Юда Искариотски. И все пак, колкото и да е странно, мисля, че той ме обичаше заради стореното от мен.

— Уау! — възкликвам, неволно силно впечатлена. — И всичко това стана в Латинска Америка, така ли?

— Не, тук — казва жената след кратка пауза. — Но перачите на пари са еднакви навсякъде по света.

Преди да измисля какво да й отговоря, чувам някой да произнася името ми:

— Ребека!

Двете с жената вдигаме поглед и виждаме към нас да приближава момиче с гладко пригладена къса черна коса, облечено с дънки и черно поло.

— Аз съм Зелда — казва то, като спира пред нас. — Вчера говорихме по телефона.

— Зелда! — възкликва Елизабет, скачайки пъргаво от стола си. — Как си, какво правиш, мила! — пита тя сърдечно и разтваря ръце за прегръдка.

Зелда я гледа с недоумение.

— Извинете, не мисля, че… — започва тя, но спира, когато погледът й попада върху моя екземпляр на „Кървавочервен залез“. — О, да, ясно. Елизабет Плоувър. След минутка една от помощничките ми ще дойде да ви вземе. Междувременно заповядайте, вземете си кафе. — Зелда й отправя кратка усмивка, след което се обръща към мен: — Ребека, готова ли си да тръгваме?