Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 161
Софи Кинсела
Мила Ребека Блумууд,1
Беше ми изключително приятно да се срещна с Вас през миналата седмица, макар срещата ни да беше кратка. Очевидно бяхте притеснена, което е напълно разбираемо. Въпреки това аз и колегите ми бяхме впечатлени от Вашето необикновено излъчване. Сигурни сме, че Вие ще бъдете от полза за фирмата ни и с удоволствие ще се срещнем отново с Вас, може би на един обяд.
Бих искал да Ви поздравя за великолепната Ви статия във вестник „Дейли Уърлд“. Вие явно притежавате умението да изразявате мислите си и ще е огромна радост за мен скоро да разговарям с Вас на родния си език. Надявам се да направите връзка с мен на горепосочения адрес.
Деветнадесет
Колата, която ми изпращат от телевизията, за да ме откара до студиото им, пристига точно според уговорката ни — в 7.30 ч. на следващата сутрин. Когато чуваме звънеца на входната врата, мама, татко и аз едновременно трепваме стреснато, въпреки че от десет минути сме го очаквали в напрегнато мълчание.
— Е, пристигна все пак — отбелязва татко мрачно, като поглежда часовника си.
Откакто вчера му казах за уговорката с телевизията, татко нееднократно предричаше, че колата в крайна сметка няма да дойде и че ще се наложи той да ме закара до студиото. Снощи дори си начерта маршрут, а за всеки случай звънна и на чичо Малкълм, за да го постави в готовност да ме закара, ако — не дай си, Боже — с него се случи нещо непредвидено. (Всъщност, струва ми се, че татко тайничко се надяваше колата да не дойде, за да може той да се включи активно в акцията по откарването ми в телевизията.)
— О, Беки! — възкликва мама с треперещ от вълнение глас и насълзени очи. — Успех, миличко! — Отправя ми изпълнен с нежност поглед и поклаща глава. — Нашата мъничка Беки! По телевизията! Просто не мога да повярвам.
Надигам се да стана от дивана, но татко ме задържа за ръката и казва:
— Помисли за последно, Беки, преди да отвориш вратата. Сигурна ли си, че е разумно да го правиш? Съзнаваш ли риска, който поемаш? — И той поглежда към мама, която си прехапва устните разтревожено.
— Всичко ще е наред! — отговарям колкото се може по-успокоително. — Стига де, татко, нали вече го обсъдихме този въпрос.
Снощи на баща ми изведнъж му щукна, че ако се поява по телевизията, моят злонамерен преследвач ще знае къде да ме намери. Татко беше повече от категоричен, че трябва да се обадя и да откажа участието. Наложи се да положа доста усилия, докато най-сетне успях да убедя мама и татко, че в телевизионното студио ще бъда в пълна безопасност. По едно време двамата дори настояваха да ми наемат бодигард, представяте ли си?! Господи, като си помисля само на какво ли щях да приличам, ако се бях появила с бодигард в телевизията!
Всъщност, щях да изглеждам страхотно важна и загадъчна, нали така? Мамка му! Май не трябваше да им отказвам — идеята си я биваше.
Звънецът на входната врата отеква отново и аз скачам на крака.
— Е, ами в такъв случай, внимавай и се пази — казва татко.
