Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 159

— ОПИТАХ се да чуя и другата страна! — повишавам и аз глас ядосано. — Вчера по обяд се обадих в скапаната ти агенция за връзки с обществеността и казах, че пиша такъв материал!

Мълчание.

— С кого си говорила? — пита най-сетне Люк Брандън.

— С Алиша — отговарям му аз навъсено. — Зададох й съвсем ясен и конкретен въпрос относно използваната от „Флагстаф Лайф“ стратегия за пренасочване на инвеститорите към нов фонд и тя обеща да ми се обади с отговор. КАЗАХ й че въпросът ми е спешен и че след два часа предавам материала.

Люк Брандън въздъхва нетърпеливо в слушалката.

— По дяволите, защо изобщо си говорила с Алиша? „Флагстаф Лайф“ е мой клиент, не неин!

— Знам! И й го казах! Алиша обаче ми отговори, че ти си много зает човек и че тя спокойно можела да се оправи с мен.

— Каза ли й, че пишеш за „Дейли Уорлд“?

— Не — отвръщам и се изчервявам леко. — Не споменах за кого пиша. Но щях да й кажа, ако си беше дала труда да ме попита. Тя обаче не го направи. Явно е била убедена, че от мен не може да се очаква нищо значимо. — Неволно се поддавам на емоциите и повишавам глас. — Е, оказа се, че не е била права, нали така? И че вие всички не сте били прави. Може би сега вече и ти ще започнеш да се отнасяш с уважение към всички хора, а не само към онези, които смяташ за значими.

Млъквам, леко задъхана. Люк също мълчи озадачено.

— Ребека — обажда се най-сетне той, — ако си го направила заради онова недоразумение между нас… ако това е някакво дребнаво отмъщение…

Сега вече наистина ще избухна!

— Престани да ме обиждаш! — изкрещявам в слушалката. — Хич и не се опитвай да прехвърлиш нещата на лична основа! Материалът ми няма нищо общо с теб! Можеш да виниш единствено некомпетентността на хората от собствената ти агенция! Моят подход беше напълно професионален! Дадох ви възможност да представите вашето виждане за нещата. Дадох ви всички шансове да защитите клиента си. И не нося никаква вина за провала ви!

Трясвам слушалката, без да го чакам да ми отговори каквото и да било.

Връщам се в кухнята трепереща от нерви. Втриса ме само като си помисля, че съм го харесвала този Люк Брандън! И че съм си прехвърквала от маса на маса с него! И че съм му позволила да ми даде назаем двадесет лири! Та той е един арогантен, самовлюбен, надут…

— Телефонът! — възкликва мама. — Аз ще го вдигна.

О, Боже! Сигурно е пак той, нали? Обажда се, за да ми се извини. Е, да не си въобразява, че ще ми замаже очите толкова лесно. Твърдо държа на всичко, което съм казала. И пак ще му го повторя. Дори ще добавя, че…

— Беки, за теб е — казва мама.

— Добре — отговарям хладнокръвно и тръгвам към телефона. Не се втурвам, а вървя бавно и спокойно. Не изпадам в паника.

Чувствам се напълно овладяна и държа нещата под контрол.

— Ало? — казвам в слушалката.

— Ребека? Ерик Форман е.

— О! — възкликвам изненадано. — Здрасти!

— Имам новини във връзка с материала ти.