Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 157

— Много, много добре, наистина — съгласява се татко. — Макар и малко тъжна.

— Тези професионални фотографи определено си служат много умело със светлината — казва Мартин. — Това слънчево петно тук например подчертава нейните…

— Добре де, а какво ще кажещ за статията ми? — не успявам да се сдържа и питам умолително аз. — Хареса ли ти?

— О, много е добра! — отговаря Мартин. — Извинявай, Беки, трябваше веднага да ти го кажа! Все още не съм я изчел подробно цялата, но я прегледах и ще ти кажа, че си уловила много точно нещата. Пък и си ме представила почти като герой! — Той се смръщва леко и добавя: — Въпреки че, знаеш, аз никога да не съм се бил на Фолкландските острови и…

— Е, това всъщност е без значение — прекъсвам го припряно.

— И всичко това си го написала вчера? На старата ми пишеща машина? — пита татко с искрено удивление.

— Ами да! — отговарям доволно. — Добре изглежда, нали? Ето, вижте, вижте тук: „От Ребека Блумууд.“

— Дженис ще е на седмото небе от вълнение — казва Мартин. — Ще купя два броя, единият за Том.

— Аз пък ще купя три — казва татко. — Баба ти определено ще се зарадва.

— Аз пък ще купя един — казвам. — Може би два всъщност.

Изваждам пълна шепа монети от джоба си и небрежно ги изсипвам на щанда.

— Шест броя, така ли? — пита продавачът. — Сигурна ли сте?

— Останалите ми трябват за архива — отговарям, като се изчервявам леко.

Когато се връщаме, заварваме мама и Дженис да ни чакат пред нашата къща, изгарящи от нетърпение да видят вестника.

— Господи, косата ми! — възкликва Дженис в мига, когато зърва снимката. — Изглежда ужасно! Какво са направили с косата ми?!

— Не е вярно, мила! — възмутено я опровергава Мартин. — Изглеждаш прекрасно.

— И завесите ви изглеждат прелестно, Дженис — отбелязва мама, надничайки над рамото й.

— Цветята изпъкват великолепно, нали? — жадно пита Мартин. — И аз така смятам.

О, не, предавам се! Що за роднини и приятели имам?! Интересуват се повече от завеси, отколкото от първокласна финансова журналистика! Всъщност, не ми пука. Истината е, че аз самата съм буквално хипнотизирана от фразата „От Ребека Блумууд“. Очарователно наистина: „От Ребека Блумууд.“

След като всеки е огледал тази най-важна страница на вестника, мама поканва Дженис и Мартин да влязат да закусят с нас. Татко се заема да направи кафе. Цари някаква особено празнична атмосфери и всички непрекъснато се смеем щастливо. Имам чувството, че никой от нас все още не може да повярва напълно, че за Дженис и Мартин е писано в „Дейли Уорлд“. (И то от мен: „От Ребека Блумууд.“)

В десет часа ставам от масата, за да се обадя на Ерик Форман. Просто му звънвам съвсем непринудено, нали разбирате. Колкото да му кажа, че съм видяла материала.

— Добре стои, нали? — пита той въодушевено. — Като го видя, главният редактор страшно се запали по тази рубрика, така че ако попаднеш на други подобни истории, веднага ми се обади. Харесва ми стилът ти, между впрочем. Пишеш точно като за „Дейли Уорлд“.

— Чудесно — отговарям, макар да не съм напълно сигурна дали това е комплимент или не.