Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 123

Сърцето ми се свива и замира.

— Значи няма двадесет и пет милиона, така ли? — питам уж нехайно.

— О, не, няма! — разсмива се Сузи така, сякаш самата идея е безкрайно комична. — Имението е оценено на около… Всъщност, не знам точно на колко. Май беше на осемнадесет милиона.

Осемнадесет милиона. Е, и така може. Съвсем прилична сума.

— Ах, тези журналисти! — врътвам очи съчувствено.

— „Ърл Грей“ или обикновен — пита Сузи, ставайки.

— „Ърл Грей“ — отговарям, макар всъщност да съм свикнала и да предпочитам обикновения. Ама пък вече трябва да започна да имам по-изтънчени предпочитания, нали така? Ами да, щом като ще ставам гадже на човек на име Таркуин Клийт-Стюарт.

Ребека Клийт-Стюарт.

Беки Клийт-Стюарт.

„Здравейте. На телефона е Ребека Клийт-Стюарт. Да, съпругата на Таркуин. Двамата се срещнахме в… Да, точно така, бях в тоалетна «Шанел». Предположението ви е съвършено правилно!“

— Впрочем — слизам на земята, — Таркуин каза ли къде ще ме чака?

— О, щял да мине да те вземе — отговаря Сузи.

Ами да, разбира се, че ще мине да ме вземе. Петнадесетият най-богат ерген във Великобритания няма да ти чукне среща на спирката на метрото, нали така? Някак си не върви да ти каже: „Ще се видим под часовника на гара Ватерло.“ Не, той идва и те взема.

О, Боже, това е! ТОВА Е! Моят нов живот най-сетне започва!

Никога през живота си не съм отделяла толкова много време, за да се приготвя за среща с момче. Абсолютно никога! Целият процес стартира в осем сутринта в събота, когато отварям гардероба си и с ужас установявам, че нямам нищо, ама нищо-нищичко, което да облека за срещата — и приключва в седем и половина вечерта, когато мацвам втори пласт спирала върху миглите си, напръсквам се с „Коко Шанел“ и влизам в дневната, за да чуя присъдата на Сузи.

— Уау!! — възкликва тя, като вдига поглед от рамката, която облепва с износен дънков плат. — Изглеждаш… адски потресаващо!

И да си призная, съгласна съм с нея. Облечена съм цялата в черно — ама не какво да е черно, а онова изтънчено и скъпо черно, което е толкова наситено и меко, че сякаш поглъща светлината. Изящна проста рокля без ръкави от „Уистълс“. Обувки на висок ток — най-доброто, което се предлага в „Джими Чуус“. И потресаващи обеци от нешлифован аметист. Само, моля, не ме питайте колко струва всичко! Цените нямат абсолютно никакво значение. Защото с това пазаруване аз всъщност направих инвестиция. Най-сериозната инвестиция в живота ми.

Цял ден не съм хапвала нито залък, така че сега съм тъничка и лека като перце. И поне този път косата ми — както никога — е с идеална форма. Изглеждам… е, никога през живота си не съм изглеждала по-добре.

Но, разбира се, външният вид е само част от цялото, нали така? Ето защо като се прибирах по обяд след пазаруването, специално се погрижих да мина през „Уотърстоун“, откъдето си купих една книга за Вагнер. Четох я през целия следобед, докато чаках да изсъхне лакът на ноктите ми. Дори си дадох труда да запаметя някои по-кратички пасажи, които тази вечер да подхвърлям мимоходом, докато си говорим.