Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 107

Усещам да ме побиват ледени тръпки. Има нещо гнило в цялата работа.

— Всичко наред ли е? — пита Люк, като се обръща отново към мен.

— Не — чувам се да казвам. — Не, не е наред. Не ми каза, че куфарът е за приятелката ти. Дори не ми спомена, че имаш приятелка.

О, Боже! Как можах да го изтърся това пък сега?! Толкова е тъпо! Но пък, от друга страна, някак си не ми пука.

— Разбирам — казва Люк след кратка пауза. Взема парченце хляб и започва да го троши между пръстите си, после ме поглежда и казва тихо: — Саша и аз… излизаме заедно от известно време. Съжалявам, ако съм ти дал повод да… да си мислиш нещо друго.

Господи, сега пък ми говори снизходително. Не, не мога да го понеса!

— Не става дума за това — казвам рязко и усещам как се изчервявам като домат. — Но в цялата тази работа има нещо… нещо гнило.

— Гнило ли? — пита той.

Имам чувството, че се забавлява.

— Трябваше да ми кажеш, че избираш куфар за приятелката си — заинатявам се аз, впила поглед в масата пред себе си. — Щях да подходя към въпроса… по-различно.

Настъпва мълчание. Вдигам поглед и виждам, че Люк ме гледа така, сякаш съм някоя откачена.

— Ребека — казва той, — мисля, че правиш от мухата слон. Помолих те за съвет при избора на куфар. И това е всичко.

— А ще кажеш ли на приятелката си кой те е съветвал?

— Разбира се, че ще й кажа! — възкликва Люк и добавя, като позасмива леко: — Предполагам, че ще й бъде забавно.

Гледам го мълчаливо и усещам как буквално се смръзвам от ужас. Гърлото ми се свива, болка стяга гърдите ми. Щяло да й бъде забавно! Саша ще се смее за моя сметка!

Ами да, разбира се, че ще се смее. Кой не би се смял, когато му разкажат как някакво момиче е търчало цяла сутрин като смахнато насам-натам из „Хародс“, изпробвайки куфари за друга жена?! Защото изобщо не е загряло, че има нещо гнило. Защото съвсем глупашки си е въобразило, че Люк Брандън може да го харесва!

Преглъщам мъчително и буквално ми прилошава от унижение. За първи път си давам сметка как изглеждам в очите на Люк Брандън. А всъщност, как изглеждам в очите на всички останали. Пълно посмешище, нали така? Нескопосана глупачка, която никога не схваща за какво точно става дума и с гафовете си непрекъснато разсмива хората. Момиче, което не знае, че „ЕсБиДжи“ и „Рутланд Банк“ са се слели! Момиче, което никой никога не би и помислил да вземе насериозно. На Люк и през ум не му е минало да ми каже, че ще избираме куфар за приятелката му, защото за него аз съм едно голямо нищо. И ме е поканил на обяд просто защото не е имал нищо друго по-интересно за правене — вероятно се е надявал на пореден гаф от моя страна, примерно да си изпусна вилицата и да се завра под масата да я търся, на който да се посмее с колегите си, когато се върне в офиса си.