Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 104

Как е възможно толкова дълго време да не съм обръщала внимание на пътните принадлежности?! Как е възможно да съм живяла така слепешката, подминавайки най-безотговорно цял един пазарен сектор?!

— Е, какво мислиш? — пита Люк, приближавайки към мен. — Има ли нещо, което си струва да бъде купено?

Този негов въпрос изведнъж ме кара да се чувствам като измамница. Защо не поиска да си купи някоя наистина хубава бяла риза? Или кашмирен шал? Или поне крем за ръце? В такъв сучай бих могла да му дам най-компетентен съвет за качество и цени. Но по въпроса за куфари и пътни чанти… Та аз съм начинаеща в тази област!

— Ооо — провлачвам, опитвайки се да печеля време, — зависи. Всички изглеждат страхотно.

— Да, нали? — съгласявасе той, като неприкрито следи накъде се насочва погледът ми. — Но кой куфар би избрала все пак? Ако трябва да купиш един-единствен куфар, кой би избрала?

Кофти работа. Няма как да блъфирам.

— Да си призная — казвам най-сетне, — това все е в сферата на моята компетентност.

— Кое не е? — пита той невярващо. — Пазаруването ли?

— Куфарите — пояснявам аз. — Не бих казала, че съм отделила достатъчно време за по-специално проучване на тази специфична пазарна ниша. Трябвало е да го направя, знам, но…

— Е, няма значение — прекъсва ме Люк с лека усмивка на уста. — Произнеси се като неспециалист. Кой куфар би избрала?

Добре, така може.

— Ммм — отвръщам и делово се изправям на крака. — Дай да ги огледаме по-отблизо.

Господи, и двамата страхотно се забавляваме. Нареждаме осем куфара един до друг и започваме да им поставяме оценки за външен вид, тежина, качество на хастара, брой на джобовете и надеждност на колелцата. (Изпробвам колелцата, като препускам из отдела, мъкнейки съответния куфар след себе си. Продавачът отдавна вече се е отказал да ни консултира и ни е оставил сами да се оправяме с избора си.) После подбираме към всеки куфар подходящи малки пътни чанти, на които също поставяме оценки.

Цените, изглежда, нямат никакво значение за Люк. Което е направо върхът, защото те са наистина астрономически — в първия момент ми се видяха толкова страховити, че буквално ми се прищя да избягам. Странно обаче, много скоро хиляда лири вече започват да ми се струва съвсем приемлива цена за един куфар — особено като се има предвид, че голямата пътна „ракла“ с монограм на „Луи Вюитон“ струва около десет пъти повече! В действителност вече доста сериозно се замислям, че би трябвало и аз също да инвестирам в един качествен куфар, с който да заменя старата си, охлузгана платнена пътна чанта.