Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 103

— Напълно съм съгласен с теб — казва Люк, кимайки важно. — Забранява се носенето на розови велурени анцузи. А също и на копринени шалчета вместо вратовръзки.

— И на изрязани мъжки слипове — изтърсвам, без да се замислям, и в следващия миг усещам, че се изчервявам. О, Боже, как можах да кажа подобна дивотия пред Брандън?! — А също и продажбата на карамелизирани пуканки — бързам да добавя.

— Правилно — съгласява се Люк. — И така, решаваме да няма: розови велурени анцузи, копринени шалчета и изрязани слипове за мъже, карамелизирани пуканки…

— И пътници, които имат само едри банкноти — обажда се шофьорът на таксито.

— Добре, приема се — отвръща Люк, като свива леко рамене. — И пътници само с едри банкноти.

— И пътници, които повръщат в колата. Те са най-ужасни.

— Прието.

— И пътници, които изобщо не знаят къде отиват.

Двамата с Люк се споглеждаме и отново започваме да се кикотим.

— И пътници, които не говорят английски. Направо откачаш с такива.

— Правилно — съгласява се Люк. — Накратко… забраняват се почти всички пътници.

— Не ме разбирайте погрешно — казва шофьорът. — Нямам нищо против чужденците, но… — И в същия момент спираме пред „Хародс“. — Пристигнахме. Малко на пазар, а?

— Точно така — отвръща Люк и изважда портфейла си.

— За нещо специално или…? — пита шофьорът любопитно.

Аз също очаквам с интерес отговора на Люк. Все още не ми е казал какво ще пазаруваме. Дрехи ли? Или ще си търси нов афтършейф? Ще пръсва ту от едно, ту от друго шишенце върху страните си, и ще очаква да го мириша и да си казвам мнението? (Не бих имала нищо против, всъщност.) Или ще избираме мебели? Нещо скучно, като ново бюро например?

— Куфари и пътни чанти — отговаря той и подава на шофьора една едра банкнота. — Задръжте рестото.

Куфари и пътни чанти! Ами да! Обикалям из отдела за пътни принадлежности, зяпам шикозните куфари и чанти от еленова кожа на „Вюитон“ и се чувствам малко нещо смугена. Какво ти смутена, направо съм шокирана от себе си! Как така никога преди и през ум не ми е минавало да се загледам какво става при куфарите и пътните чанти?!

Този въпрос се нуждае от известно пояснение. Години наред съм следвала един твърдо установен и по-скоро неформален цикъл на пазаруване. Нещо като ротационна система на посевите, която прилагат фермерите. Само че вместо да редувам пшеница-царевица — ечемик — угар за почивка на почвата, моят цикъл е дрехи — козметика — обувки — дрехи. (Обикновено прескачам етапа на угара.) Всъщност, пазаруването наподобява изключително много обработването на една нива. Просто не можеш да купуваш все едно и също — трябва все пак да има и известно разнообразие. Иначе много бързо ти зоскучава и цялата работа не ти носи никакво удоволствие.

Винаги съм си мислела, че си осигурявам достатъчно разнообразие при моето пазаруване — поне толкова, колкото и всеки друг. Въобразявах си, че покривам всички основни сфери на пазаруване. Да си призная дори смятах себе си за голям спец в тази насока. А какво излиза? Гледай само що нещо съм подминавала с пренебрежение през цялото това време! От колко неща съм се лишавала поради недоглеждане. Чак се разтрепервам, като осъзнавам какви възможности за разнообразие съм изпуснала през всичките тези години. Куфари и куфарчета, големи и малки пътни чанти, несесери и кутии за шапки… С омекнали крака се довличам до един ъгъл на отдела за пътни принадлежности и присядам на някаква покрита с мокет платформа, точно до една вишнево червена кожена чанта за козметика.