Читать «Кървави сълзи» онлайн - страница 33

— Здрасти-поздрави Рей с грейнала усмивка.

— На какво толкова се радваш? — попита я изнервено Алексис.

— Залегни-демонката бутна ааронката на земята и запращайки поредното огнено кълбо изпепели една брадва летяща към нея. ааронката се стъписа.

— Хайде ставай-Рей и подаде ръка-Еми радвам се на чудесните физически упражнения.

— На това ли му викаш физически упражнения? — изуми се алексис и удоши поредната твар.

— Ами да… вие ангелите какво правите за да се грижите за тялото си? — попита съвсем простичко Рей.

— Наистина си меко казано „чалната“-обопщи Алексис.

— Благодаря-поредната 24 каратова усмивка се появи по лицето и. — А защо ме излъга за въжетата-зеленооката запрати едно огнено кълбо към демона с който се биеше Кът.

— Хей опърли ми крилата-оплака се ангелът.

— Знам… можех да проявя и повече точност… ноо… — тя се издигна на няколко метра над земята.

Алексис само поклати глава след което продължи да се бие в пълно мълчание.

Кроу се загледа в пещерата. Преди малко беше чул звуци на битка и сега беше само на няколко метра от нея. Надникна вътре и видя нещо странно. В края на пещерата имаше черна дупка. Без да мисли, той мина през нея и очите му се ококориха. На поляната на която беше излязъл имаше какви ли не същества — нимфа, котешки демон, два ангела, един демон и много странни същества. Едно от тези кални създания се запъти към него в опит да избяга от сражението, но вмпира го уби без дори да помръдва. Всъщност той заби зъбите си във вратът на създанието, но го направи толкова бързо, че за очите на простосмъртен, той все едно не помръдна. Още две същества се опитаха да избягат но вампирът ги уби със смайваща бързина. Останаха само още три и те бързо бяха погубени от демона. След като битката приключи всички се обърнаха към новодошлия.

— А ти си…? — попита котешкия демон.

— Кроу. — отговори спокойно вампирът. Нямаше шанс тези същества да са агенти на Гилдията на Вампирите, така че едва ли щяха да издадът местонахождението му на преследващите го вампири.

— Аз съм Фейнт. — отговори коткоподобното същество. — А това са… — но не продължи демонката му запуши устата и каза: — И защо смяташ, че трябва да ти имаме доверие?

— Да съм казъл, че се нуждая от доверието ви? Въпреки че няма как да не призная, че е ужасно странно ангели и демони да се бият заедно срещу някакви странни същества — отговори заядливо Кроу, но точно тогава…

…се чу измяукване. Фейнт веднага наостри уши и се обърна към отвора, пред който стоеше едно коте. Не след дълго на бегом влезе и едно момиче с бяла чуплива коса, която достигаща до раменете й. Беше загърната с пътен плащ, по който си личеше, че момичето не малко бе скитало из горите. Не бе никак висока около 150 см.

— Какво става тук? — попита позапъхтяно то.

— А ти пък коя си? — тросна се Рей.

— Казвам се Джури. Чух някакви викове звуци и бях наблизо и реших да помогна, но като гледам сте се справили сами.

— Дам. — отвърна доволно Рей, докато си се отупваше.