Читать «Кървави сълзи» онлайн - страница 32

— Ха! — извика тя и се хвърли към съществата раздавайки юмруци на ляво на дясно. Тъй акто те бяха толкова изумени и нямаха време да реагират бързо падаха на земята. Съвсем скоро обаче се съвзеха и също се нахвълиха на демонката, която едва им смогваше. Бяха и петнайсетте, а тя беше една.

— Рей! Развържи ни!!! — извика в паника Алексис, когато единия от тях се приближи до нея, а от устата му течаха лиги. За съжаление Рей не можеше да направи нищо и за това на Алексис й се наложи да се справя сама. От завързаните й ръце излязоха черни въжета, които се увиха като примка покрай врата на съществото и го удушиха. В края на крайщата всички се измъкнаха от въжетата — Фейнт се превърна изцяло в котка и лукаво се изплъзна, Кът със доста усилие успя да разкъса въжетата, Алексис накара черните въжета, които излизаха от ръцете й да развърже другите и накрая само Лиодайн остана още вързана. Беше прекалено нежна и не беше свикнала на такива премеждия, така че каквото и да правеше ръцете си й бяха все така здраво вързани, докато накрая не дойде Фейнт да й помогне. Когато отново се почувства свободна Лиодайн удължи ноктите си и последна се впусна в боя, който беше почти към своя край.

След като Фейнт отвърза Лиодайн той извади камата си с въжета, Завъртя я и в този момент той скочи и с невероятна сила заби камата в едно от близките същества. Невероятната сила разцепи черепът на съществото на две. Фейнт се усмихна след което когато забеляза малката групичка същества заобиколили го той се завъртя и така се предпази от съществата, даже отряза по някой пръст. Когато му омръзна да ги разиграва той бързо прибра камата и със нокти той посече още 2 същества а другите три предпочетоха да си опитат късмета с някой от другите пътници…

Рей набързо промени мнението си, че огнените кълба са безполезни. Изглежда битката я развеселяваше тъй като постоянно се смееше.

„Какво ли се учудвам… та нали е демон свикнала е да живее в хаос“-помисли си Алексис.

— Това го чух-подметна Рей към ааронката, която се стъписа и закова на мястото си. Нима тази демонка четеше мисли вместо да се концентрира върху битката? Уви бе точно така и Алексис си помисли, че на дали някога щеше да я разбере… напълно. Едно от създанията замахан към Рей която отскочи пъргаво назад. Призимявайки се гърбът и опря в нещо пухкаво-чифт крила.

— Ники как ти се струва подобно преживяване? — попита демонката без дори да провери кой от ангелите е до нея.

— Ако бях Ники щях да ти отговоря-беше Кът.

— Ужас! — възкликна демонката и запрати поредното огнено кълбо към поредната отвратителна твар-Бия се рамо до рамо с този празноглав ангел-тя изрече думите на глас, най-малкото за да ядоса Кът, но това изглежда му бе най-малката грижа, хапливите приказки на зеленооката не го вълнуваха ни най-малко. — Аз изчезвам-Рей подскочи и след миг застана пред Алексис.