Читать «Кървави сълзи» онлайн - страница 31

После някои запуши устата й и тя извика приглушено. Чуха се още няколко пригушени писъци, което означаваше, че и останалите бяха хванати.

Сякаш бяха минали часове от както това се случи. Лиодайн още не знаеше дали това е кошмар или реалност. Отвори очи и видя светлина. Светлина на факли. Усети как цялото й тяло я болеше, особено ръцете й, които бяха здраво вързани зад гърба й. Огледа се и останови, че не е сама. Рей, Кът, Ники, Фейнт и Алексис бяха с нея. Също ги бяха завързали със здрави въжета и така бяха наредили пленниците, че те образуваха един малък кръг. Някъде нещо изкърца и Нимфата чу нечий стъпки. Явно този шум успя да събуди и другарите й.

— Виж ти какво си имаме тук? — беше ужасен, съскащ и противен мъжки глас. Две кално кафеви очи се впериха в Лиодайн и тя потрепна. — Що за създания сте вие?

До тях се приближи някакво същество, цялото в кал и кръв, толкова мръсно и гнусно, че Лиодайн се изуми как съумя да не повърне. Имаше остри мръсни зъби, а от устата му висеше нещо, което много приличаше на остатък от нечие черво. Нимфата веднага се опита да предположи що за създание е това. В началото го помисли за гоблин, ала едва ли гоблините бяха толкова… мръсни!

— Май тази вечер ще ядем най — различни видеове месо… хахахахаха. — въпросното същество си изхили зловещо, а думите му бяха посрещнати със силни увации от страна на още десетина такива същества.

— Какво искате от нас? — чу се разтреперения глас на Ники.

— Нищо мило ангелче. Просто искаме да си хапнем добре. — отвърна изчадието. — Тук сме останали само петнайсет от нашия род и от години се храним със жалки плъхове и кльощави сърни. Искаме малко свежо, вкусно и сочно месце… — той се облиза и очите му обхванаха цялата група жертви.

— Род? — беше ред на Алексис да се обади. — Вие наричате себе си род?

— На нея първо й клъцнете крилцата. — нареди съществото на останалите. Той се различаваше от всички останали само по това, че е пет пъти по грозен от тях, по което Лиодайн предположи, че е нещо като техен господар.

— Петнайсет? Петнайсет от вашия род? — попита Лиодайн като се опитваше да си представи колко ли опасни са петнайсетима срещу цял отряд странници. Единственото с което можеше Лио да ги победи бяха удължаващите й се нокти на ръцете, ала не знаеше какви бяха способностите на останалите и за това не предприе нищо.

— А на нея й извадете хубавите оченца и й съдерете косата. — отвърна господаря като огледа дългата сребристо бяла коса на нимфата, която се спускаше чак до кръста й. В този момент се чу ужасния ехиден кикот на Рей, който се превърна в нестихващ смях. Всички извърнаха учудени погледи към демонката. Тъкмо господаря отвори уста за да каже нещо и си остана с отворената уста. Никой не разбра от къде ртей намери толкова сили за да скъска въжетата, които бяха здраво завързани около ръцете й.