Читать «Кървави сълзи» онлайн - страница 31
Александър Кирилов
После някои запуши устата й и тя извика приглушено. Чуха се още няколко пригушени писъци, което означаваше, че и останалите бяха хванати.
Сякаш бяха минали часове от както това се случи. Лиодайн още не знаеше дали това е кошмар или реалност. Отвори очи и видя светлина. Светлина на факли. Усети как цялото й тяло я болеше, особено ръцете й, които бяха здраво вързани зад гърба й. Огледа се и останови, че не е сама. Рей, Кът, Ники, Фейнт и Алексис бяха с нея. Също ги бяха завързали със здрави въжета и така бяха наредили
— Виж ти какво си имаме тук? — беше ужасен, съскащ и противен мъжки глас. Две кално кафеви очи се впериха в Лиодайн и тя потрепна. — Що за създания сте вие?
До тях се приближи някакво
— Май тази вечер ще ядем най — различни видеове месо… хахахахаха. — въпросното
— Какво искате от нас? — чу се разтреперения глас на Ники.
— Нищо мило ангелче. Просто искаме да си хапнем добре. — отвърна изчадието. — Тук сме останали само петнайсет от нашия род и от години се храним със жалки плъхове и кльощави сърни. Искаме малко свежо, вкусно и сочно месце… — той се облиза и очите му обхванаха цялата група жертви.
— Род? — беше ред на Алексис да се обади. — Вие наричате себе си род?
— На нея първо й клъцнете крилцата. — нареди
— Петнайсет? Петнайсет от вашия род? — попита Лиодайн като се опитваше да си представи колко ли опасни са петнайсетима срещу цял отряд странници. Единственото с което можеше Лио да ги победи бяха удължаващите й се нокти на ръцете, ала не знаеше какви бяха способностите на останалите и за това не предприе нищо.
— А на нея й извадете хубавите оченца и й съдерете косата. — отвърна