Читать «Кървави сълзи» онлайн - страница 35

— Да-усмихна се Кът-доста слабички са… — след което извади отново една цигара и тъй като нямаше огънче чакаше Рей да му я запали… демонът се ядоса и каза:

— Няма ли да престанеш най сетне с тия цигари… задушаваш… — тя се замисли… не можеше да задушава нея… та тя бе живяла колко години на място където има само огън, дим и цигарите сега бяха просто нищо… спомени нахлуха в главата й… спомени за нейния свят… въпреки всички те и липсваха… е да малко но все пак… тя разтръси глава сякаш да прогони някаква муха… и продължи: — задушаваш останалите…

Всички я погледнаха странно… тя въздъхна и каза раздразнено:

— Ееее добре де… — тя вдигна ръката си и отново запрати огнено кълбо към цигарата му но го запрати доста близо … толкова че Кът трябваше да се наведе назад, за да не се опърли…

— Как ми се иска още една битка… ама как ги фрасна а Рей… — той замахна във въздуха… — ами Фейнт… с камата… шат шат… и трима паднаха … хехехехе… Алексис беше направо… събллазнителна… — той се покашля-искам да кажа неотрязима с въжетата… колко ли ги удуши… е и аз бях доста добър… да не ви прозвуча надуто ама… ами Кроу… как ги захапа… искам още…

Рей го погледна невярващо и каза:

— Не знаех че ангелите са толкова кръвожадни…

— Е… ами… ние… такова… всъщност аз… абе… но стига толкова за мен… какво предлагате да правим сега… — всички се засмяха-имаме две нови попълнения в групата… доста странна ако питате мен… прибавихме си вещица и вампир… да ви кажа-той се обърна към двамата-освен това че Рей постоянно се заяжда с мен… всички се разбираме просто страхотно… като създадени сме един за друг… — той се засмя на думите си… всичики го последваха…

— Е поне в цирка си имаме и клоун… — смеейки се добви Рей…

— Е ставаме близки… полека лека-продължи Кът… — а сега сериозно какво смятаме да правим…

— Ти нямаше ли някаква мисия… — попита Ники…

Кът се покашля… след това погледна нагоре и каза:

— Е трябва да се позабавлявам малко… нали? Спокойно мисията ще почака… — всички отново се засмяха… сега бяха много безгрижни, но не знаеха че бяха наблюдавани… далеч от тях на една самотна планина… в земя където слънцето не грееше… в един черен кристален замък… на един черен трон стоеше друга вещица… не добра като тяхната… напротив… тя беше олицетворение на злото… това беше Хелиекта… зла… зла беше точната дума за нейното същество… всевъзможни изчадия и помагаха в начинанията… птиятелите все още не знаеха какво ги очаква… тя потопи ръка и огледалната повърхност на мраморния съд се покри с малки вълнички… картината на смеещи те се скитници беше изчезнала… Хелиекта се вгледа през прозореца в небето което беше покрито с черни облаци, които не позволяваха на слънцето да се покаже…