Читать «Децата на Хурин» онлайн - страница 119

Поради тези причини формата на Нарн в настоящата книга се различава в редица отношения от онази в „Недовършени предания“, като някои от причините се дължат на далеч по-задълбоченото проучване на огромния комплекс от ръкописи, което извърших след публикацията на онази книга. То ме отведе до различни изводи относно връзката и последователността на някои текстове, главно при извънредно неясния развой на легендата в периода „Турин между разбойниците“. По-долу следва описание и обяснение за съставянето на този нов текст от „Децата на Хурин“.

Важен елемент във всичко това е особеният статус на публикувания „Силмарилион“; защото както споменах в първата част на това Приложение, баща ми изостави „Куента Силмарилион“ в момента, до който бе стигнал, когато през 1937 година започна „Властелинът на пръстените“ (превръщането на Турин в разбойник след бягството му от Дориат). При оформянето на повествование за публикуваната творба аз използвах много от „Анали на Белерианд“, първоначално „Разказ за годините“, чиито следващи варианти нараснаха и се превърнаха в летописна повест, вървяща успоредно с ръкописите на „Силмарилион“ и стигаща до освобождаването на Хурин от Моргот след смъртта на Турин и Ниенор.

Затова първият откъс, който пропуснах във варианта на „Нарн и Хин Хурин“ за „Недовършени предания“ (отбелязан там с бележка 1), е описанието за престоя на младите Хурин и Хуор в Гондолин; сторих го просто защото историята е разказана в „Силмарилион“. Но баща ми всъщност бе написал два варианта: единият от тях беше специално предвиден за началото на Нарн, но се основаваше едва ли не изцяло върху откъс от „Анали на Белерианд“ и почти в цялото си протежение не се отклонява от него. В „Силмарилион“ използвах двата текста, но тук се придържах към варианта на Нарн.

Вторият откъс от Нарн, който пропуснах в „Недовършени предания“ (отбелязан там с бележка 2), е описанието на Битката на Неизброимите сълзи, направено по същата причина; и тук отново баща ми бе написал два варианта, един в „Анали“ и втори, много по-късен, но строго съобразен с предишния. Този втори разказ за великата битка пак беше специално предвиден като съставен елемент на Нарн (текстът е озаглавен Нарн II, т.е. втора част на Нарн) и от самото начало заявява: „Затуй сега ще разкажем само ония дела, що имат връзка със съдбините на Хадоровия род и децата на Хурин Непреклонни“. Преследвайки тази цел, баща ми запази от разказа в „Анали“ само описанието на „западната битка“ и унищожаването на Фингоновата армия; и чрез това опростяване и съкращаване на повествованието промени хода на битката, описан в „Анали“. Разбира се, в „Силмарилион“ аз следвах „Анали“, макар и с известни подробности, взети от варианта на Нарн; но в настоящата книга се придържах към текста, който баща ми смяташе подходящ за Нарн като цяло.